Името Йезавел (на евр: אִיזֶבֶל, Izével, „без възвишеност“) се появява в Новия Завет само веднъж: в Откровение 2:20, където Господ упреква ангела на Фиатирската църква: „Но имам против тебе това, че ти търпиш жената Иезавел, която се представя за пророчица и поучава и съблазнява Моите раби да блудстват и да ядат идоложертвено.“
Тук “Йезавел” не е конкретно лице, а символично име, дадено на жена-пророчица, която под прикритието на духовен авторитет развращава църквата. Образът напомня за старозаветната Иезавел, която вкарва Израил в идолопоклонство и нечестие.
В Стария Завет Йезавел е сидонска принцеса, дъщеря на Етбаал (Итобаал), цар и жрец на Астарта. Става съпруга на израилския цар Ахав (3Цар. 16:31) и въвежда култа към Ваал и Астарта в Северното царство Израил.