Идумея ( Ἰδουμαία / אֱדוֹם) е гръцката форма на името Едом – народ и област, произлизащи от Исав, брата-близнак на Яков (Бит. 25:30; 36:1). В по-късната история (особено след Вавилонския плен), Идумея се отнася по-конкретно до южната част на Юдея, между Мъртво море и Средиземно море, включително градове като Хеврон и Ветсур.
В Новия Завет Идумея се споменава само веднъж – в Марк 3:8, като част от регионите, откъдето хората идвали да слушат Христос: „…и от Юдея, и от Йерусалим, и от Идумея, и от отвъд Иордана… голямо множество дойде при Него…“
(Марк 3:8). Това свидетелства, че влиянието на Господа се разпростирало дори до южните територии, обитавани от потомци на Едом (Исав), включително и в езически настроени среди, каквато е била Идумея по онова време.
Идумея има особено значение за Новия Завет, защото Ирод Велики, който уби витлеемските младенци (Мат. 2:16), е по произход идумеец – потомък на Едом. Неговият баща, Антипатър, бил идумеец, който придобил власт чрез римска протекция и политически интриги. Това обяснява враждебността и узурпацията на юдейската царска власт, тъй като Иродовата династия не произлизала от рода Давидов, а от потомци на Исав, традиционни противници на Израил.