Иаир (от евр. Yair – „когото Бог пробужда, поощрява, просвещава“) е лично име, срещащо се в Библията за няколко различни личности, но в Новия Завет най-известен е Иаир – началникът на синагогата, при когото Господ Иисус Христос извършва едно от най-ярките Си чудеса – възкресяването на неговата дъщеря.
Иаир е описан в три от четирите Евангелия – Мат. 9:18–26, Марк 5:22–43 и Лука 8:41–56 – като началник на синагогата, тоест човек с високо обществено и религиозно положение сред юдейската общност. Той идва при Иисус в отчаяние, покланя Му се и умолява Спасителя да изцели неговата умираща 12-годишна дъщеря.
Иисус тръгва с него, но по пътя се случва друго чудо – изцелението на жената с кръвотечение. През това време идват вестители при Иаир и му казват, че дъщеря му вече е починала и няма смисъл да безпокои Учителя.
Христос влиза в дома му, заедно с Петър, Йоан и Яков, и възкресява момичето (Марк 5:41).