Емануил (на еврейски: עִמָּנוּאֵל – Имману-Ел, което означава „С нас е Бог“) е пророческо име с месиански смисъл.
То за първи път се среща в Ис. 7:14, когато пророк Исаия се обръща към цар Ахаз от името на Бога в един критичен за Юдея момент. Царете Рецин (от Сирия) и Факей (от Израил) съюзяват силите си, за да нападнат Юдея и да свалят Давидовата династия, поставяйки на трона свой човек. Цар Ахаз, уплашен от заплахата, възнамерява да потърси помощ от Асирия.
Бог чрез Исаия предлага на царя знамение, за да го увери, че враговете няма да успеят, но Ахаз лицемерно отказва. Тогава пророкът, вече не към самия цар, а към целия „дом Давидов“, предсказва: „Ето, девица ще зачене и ще роди син, и ще му нарекат името Емануил.“ (Ис. 7:14)
Това пророчество намира пълното си изпълнение в раждането на Иисус Христос от Пресвета Дева Мария, както ясно заявява и евангелист Матей: „А всичко това стана, за да се сбъдне реченото от Господа чрез пророка, който казва: „Ето, девица ще зачене и ще роди син; и ще го нарекат Емануил, което значи: С нас е Бог.“ (Мат. 1:22–23)
Името Емануил в този контекст не е просто лично име, което ще носи Месията, а наименувание на Неговата същност – Той е Бог, Който пребъдва с хората, въплътеният Бог, дошъл да спаси човечеството.