Елисей (на евр. אֱלִישָׁע, Елиша), което означава „Бог е спасение“ или „Бог спасява“, е един от най-великите старозаветни пророци, ученик и приемник на пророк Илия, и централен образ в Четвърта книга на Царете. Живял е в Северното царство Израил около IX в. пр. Хр. и е известен с дългото си и плодотворно пророческо служение, изпълнено с чудеса, пророчества и застъпничество за Божия народ.
Елисей произхождал от заможно семейство в Авел-Мехола. Когато бил още млад и орал с дванадесет чифта волове, пророк Илия го призовал, хвърляйки върху него своята мантия – символичен жест за предаване на духовната власт. Елисей веднага откликнал: заклал воловете, приготвил угощение и тръгнал след Илия, за да му служи. Впоследствие става неговият най-близък ученик и духовен наследник.
Малко преди своето възнесение Илия пътувал заедно с Елисей от Галгал към Йордан. Елисей отказал да се отдели от учителя си, въпреки настояването му. Те заедно прекосили Йордан, който се разделил от удара с мантията на Илия. Тогава, докато вървели и разговаряли, се появила огнена колесница с коне и Илия бил отнесен на небето. Елисей останал с мантията му и със сугубия (удвоен) дух, който бе поискал – знак, че е истинският му духовен наследник.
От този момент започва самостоятелното пророческо служение на Елисей, което продължава над 50 години. За разлика от Илия, който живее отшелнически, Елисей живее сред народа, общува с царе, бедни и богати, с пророци и военачалници. През целия си живот той се отличава с милост, мъдрост, духовна сила и чудотворство.
Чудесата, извършени от него, са многобройни. Той изцелява водата в Йерихон, за да стане годна за пиене; възвръща живота на мъртво дете – сина на една благочестива сонемитка, която го е приемала в дома си; увеличава елея на бедна вдовица, за да изплати дълговете си; обезврежда отровна храна по време на глад; храни сто души с двадесет хляба и др.
Едно от най-значимите събития в живота му е изцелението на сирийския военачалник Нееман от проказа. След като се окъпал седем пъти в река Йордан, Нееман оздравява, а Елисей отказва да приеме подаръци в замяна.
Пророкът също така има важна роля в политическия живот на Израил – предсказва победите и пораженията на царете, съветва ги и ги изобличава. Паметна остава историята, когато, въпреки обсадата на Самария и ужасния глад, Елисей предсказва избавление, което се сбъдва още на следващия ден. Царският чиновник, който се подиграва на пророчеството, е стъпкан от тълпата, както Елисей предсказал.
Неговото пророческо служение е тясно свързано с така наречените „синове на пророците“ – ученици, които обучава. Счита се, че именно от тези школи произлизат мнозина от бъдещите пророци на Израил.
Елисей умира в старост, но дори и след смъртта си остава чудотворец: когато хвърлят мъртвец в неговия гроб, костите на пророка докосват тялото и човекът възкръсва (4Цар 13:21). Това е единствен случай в Библията, където се описва такова посмъртно чудо, което само засилва образа на Елисей като пророк на живот и спасение.