Елисавета (на евр.: אֱלִישֶׁבַע – Елишева, което означава „Бог е моя клетва“ или „на Бога съм се врекла“) е име на две библейски жени, и двете с особено значение за свещеническата и спасителната история.
Елисавета е майка на св. Йоан Кръстител (Лука 1:5-80). Тя е праведна и благочестива жена от рода на Аарон, т.е. с потомствено свещеническо потекло. Съпруга на свещеника Захария, служител в Йерусалимския храм. Въпреки дългогодишното безплодие, по Божие чудо тя зачева в старостта си.
Когато архангел Гавриил възвестява на Мария благовестието, той ѝ казва, че и нейната сродница Елисавета също е заченала син (Лука 1:36). При Посещението на Дева Мария в дома ѝ, Елисавета, изпълнена със Светия Дух, възкликва: „Благословена си ти между жените, и благословен е плодът на твоята утроба! И откъде ми е това, да дойде при мене Майката на моя Господ?“ (Лука 1:42–43). Така тя пророчески посочва Христос още докато е в утробата на майка Му и възвестява, че тя е Богородица. Празникът на св. Захария и св. Елисавета се чества на 5 септември.
Елисавета се нарича също и съпругата на Аарон (Изх. 6:23). Тя е: първосвещеническа съпруга, омъжена за Аарон, брат на Моисей. Майка на Надав, Авиуд, Елеазар и Итамар – първите свещеници на Израил след изхода от Египет. Произлиза от коляното на Юда – дъщеря е на Аминадав и сестра на Наасон. Макар и спомената накратко, тя заема важно място в родословията като родоначалничка на свещеническия род, който продължава чрез Елеазар.