Елеонска планина (на евр: הַר הַזֵּיתִים – Хар ха-Зейтимгр. На гр. Ἐλαιών – маслина, маслинова гора; лат. Mons Oliveti) се намира източно от Йерусалим, отделена от него чрез Кедронската долина. Името ѝ идва от множеството маслинови дървета, които растат и до днес – най-известни са древните маслини в Гетсиманската градина.
Споменава се често в Свещ. Писание: Давид избягва от сина си Авесалом по тази планина (2Цар. 15:30); Спомената е в пророчество на Захария за Месията: „И ще застанат нозете Му в онзи ден върху Елеонската планина…“ (Зах. 14:4). Тези думи се тълкуват във връзка с Второто пришествие; Посочена е и като място, където Соломон изгражда езически капища (3Цар. 11:7), за което част от нея е наречена „Гората на съблазънта“.
В Новия Завет тя е място на централни сцени от живота на Христос.
При влизането на Господ в Йерусалим евангелист Матей пише: „Като се приближиха до Витфагия, към Елеонската планина…“ (Мат. 21:1).
На нея Христос изрича множество поучения, пророчества и притчи: за разрушението на Йерусалим и края на света (Мат. 24); Тук произнася притчите за десетте деви и талантите (Мат. 25).
На Елеонската планина се моли в нощта на предателството:„И излезе и отиде по обичая Си на Елеонската планина, и учениците Го последваха“ (Лука 22:39), както и молитвата: „Отче Мой! Ако е възможно, нека Ме отмине тая чаша…“ (Мат. 26:39)
На Елеонската планина Иисус се възнесе пред очите на учениците: „И като ги благослови, отдалечи се от тях и се възнесе на небето“ (Лука 24:50–51; Деян. 1:9–12)
От върха на Елеонската планина се открива панорама към Йерусалим, Храмовия хълм, Кедронската долина, планините Моав отвъд Мъртво море.