Ева (на евр. Хава – חַוָּה, от глагола „живея“, „да живее“) е първата жена и майка в библейския разказ – прародителка на цялото човечество. Името ѝ, дадено от Адам (Бит. 3:20), означава „живот“ или „даваща живот“, защото, според Писанието, от нея произлиза всеки човек на земята.
В иконографския език на книга Битие, Ева е описана като създадена от Бога от реброто на Адам, докато той спи (Бит. 2:21–22), за да бъде негова помощница и съжителка. Това подчертава дълбоката връзка между двамата – „една плът“. В разказа за грехопадението тя е прелъстена от змията (олицетворение на дявола – 2Кор. 11:3) и вкусва от забранения плод, след което дава и на Адам. С този акт двамата нарушават Божията заповед и отварят пътя на греха, страданието и смъртта в човешката история.
След изобличаването им от Бога, Ева чува Неговите думи: „ще умножа и преумножа скръбта ти, кога си бременна… и към мъжа си ще тегнеш, и той ще господарува над тебе“ (Бит. 3:16). Въпреки падението, Ева става носителка на надеждата, Бог й дава обещание, че от „семето на жената“ ще произлезе Този, Който ще смаже главата на змията (Бит. 3:15) – пророчество, което християнската традиция отнася към Месията.
След изгнанието от Едем, Ева ражда първите деца – Каин (“придобивка”), с мисълта, че може би той е обещаният от Бога Избавител. Следват Авел („суета, дим, мъгла“) – невинната жертва на първото братоубийство, и Сит („основа“), от когото се продължава благочестивото потомство. Библията отбелязва, че Ева има и други синове и дъщери (Бит. 5:4), но техните имена не са споменати.