Дневни чреди е термин, използван в Свещ. Писание и светоотеческата литература за означаване на редовете или смяната на свещенослужители, особено свещеници и левити, които изпълнявали служение в Йерусалимския храм на ротационен принцип.
В Закона на Мойсей (1 Парал. 24:3 и 2 Парал. 8:14) Давид, по внушение от Бога и с помощта на свещеника Садок и пророка Натан, разделил потомците на Аарон на 24 свещенически чреди, а също така организирал левитите по същия начин, за да участват в службите с пеене, охрана на вратите и т.н. Жребий определял коя чреда ще служи през съответната седмица. Така всяка група имала своята редовна смяна в годишния храмов цикъл.
В Лука 1:8 се говори за Захария, бащата на Йоан Кръстител: „А когато той служеше пред Бога в реда на своята чреда…“ Захария е от Авиевата чреда, една от 24-те свещенически групи (1 Лет. 24:10).
Всеки ден в Храма е трябвало да се принасят жертви, да се палят кадилници, да се сменя хлябът на предложението, да се изпълняват пеене на псалми и четене на Закона. За поддържането на този непрекъснат култ, дневните чреди осигурявали постоянна и строго организирана смяна на служителите.
Според традицията, всяка чреда имала свое селище, от което свещениците и левитите идвали, когато настъпвала тяхната седмица. Такъв пример е Йерихон, откъдето вероятно били някои от тях.