Дидрахма (на гръцки: δίδραχμον) е гръцка сребърна монета, равна на две драхми, или на половин сикъл (около 8,5 грама сребро). В юдейската практика дидрахмата има особено значение, тъй като се използвала като задължителен храмов данък, наложен от Моисеевия закон (Изх. 30:11–16) върху всеки мъж от 20-годишна възраст нагоре. Той се събирал ежегодно за поддръжка на храма и обществени жертви.
Времето за събиране на данъка било месец Адар (около март), и всички еврейски общини изпращали събраните суми в Йерусалим. Плащането трябвало да се извърши с тирски сребърни монети, които били по-чисти и приемани за свещени. Исторически източници като Йосиф Флавий (Ant. XVIII, 9.1; Bell. Jud. VII, 6.6) свидетелстват за значението на този храмов налог както в Юдея, така и в диаспората.
В Новия Завет дидрахмата се споменава в Мат. 17:24.
След разрушаването на храма (70 г. сл. Хр.) императорите въвели този същия данък като данък за храма на Юпитер Капитолийски в Рим, което било унизително за евреите.