Даниил (на евр. דָּנִיֵּאל означава „Бог е моят Съдия“) е един от четиримата „големи пророци“ в Свещеното Писание и забележителна личност от еврейската история. Той произхожда от знатен (вероятно царски) род от коляното Юда и е отведен във Вавилон още като юноша, в третата година от царуването на юдейския цар Йоаким, при първото нашествие на Навуходоносор. Благословен с изключителна мъдрост, телесна хубост и благочестие, той и трима други юдеи, Анания, Азария и Мисаил, са избрани да служат на вавилонския двор под вавилонски имена. Даниил получава името Валтасар и бързо се отличава с мъдростта си, с благоговението към Бога на Израил и с безкомпромисната си вярност към Него.
Даниил тълкува важни сънища на цар Навуходоносор, пророкува падението на Вавилон и вижда важни видения за идващите царства и за последните времена. Неговата книга се дели на историческа част (гл. 1–6), описваща събитията от живота му при Навуходоносор, Валтасар, Дарий и Кир, и на пророческа част (гл. 7–12), съдържаща откровения за съдбата на Израил, за идването на Месията, за мерзостта на запустението, за антихриста и за възкресението. Христос Сам посочва Даниил като Божи пророк (Мат. 24:15), което свидетелства за каноничността и боговдъхновеността на неговата книга.
Пророкът се ползва с изключителен авторитет още приживе – Йезекиил го споменава редом с Ной и Иов (Иез. 14:14–20), като символ на мъдрост и праведност. По времето на Дарий мидянина Даниил е поставен за пръв между тримата главни управници на царството, но заради завистта на съвременниците си е хвърлен в ров с лъвове, от който по чудесен начин е избавен, защото не престъпва закона на Бога. Според преданието той умира на около 90-годишна възраст, като продължава да служи и при персийския цар Кир.
Книгата на Даниил е двуезична – написана на еврейски (гл. 1–2:4 и 8–12) и арамейски (2:4–7:28), отразявайки послание както към еврейския народ, така и към цялото тогавашно многоезично царство. Изобилието от гръцки музикални термини в някои части е обяснимо за периода на плен, когато елинистичната култура вече се разпространява. В юдейския канон книгата е поставена сред „писанията“, но християнската традиция я признава не само за пророческа, но и за есхатологична с голямо значение за разбиране на последните времена и за Месията.
Св. Даниил пророк се почита от Църквата на 17 декември.