Давраф (от евр. давараф – „паси“, „пастирувам“, „пасище“) е библейски град, чието точно местоположение и принадлежност към определено племе се изясняват от различни стихове. В Иисус Навин 19:12 изглежда, че Давраф е в пределите на коляното на Завулон, но Иисус Навин 21:28 и 1Парал. 6:72 сочат, че градът е част от наследството на свещениците в коляното на Исахар, на границата със Завулон.
Давраф се е намирал на западния склон на планината Тавор, и най-вероятно съвпада с днешното арабско селище Дебуриех (или Дабурия) в Северен Израел. Селището има стратегическо разположение в долината при подножието на Тавор – място, през което вероятно са преминавали поклонници, левити и пророци. Това подкрепя мнението на някои изследователи, че Давраф е бил свещеническо средище, нещо като „левитски университет“ или духовно средище за учение и наставление.
Съществува и древно християнско предание, че след Преображението на Иисус Христос на планината Тавор, бесноватият младеж, когото апостолите не могли да изцелят (Мат. 17:14–18), е бил доведен именно в селото Давраф. Това придава на мястото допълнително значение в евангелската история. Друго предание казва, че в Давраф имало кладенец, при който деветте апостоли, които не придружили Господа при Преображението, Го чакали.