Гърция (на евр. Йаван, יָוָן, гр. Ἑλλάς) в библейския контекст се отнася както до народ (йаванци), произлизащ от Йаван, син на Яфет (Бит. 10:2,4), така и до историко-културната общност на елините, играла важна роля в късните библейски и междузаветни времена.
В Стария Завет Гърция първоначално се появява като географско и етническо понятие – страна, обитавана от потомци на Йаван, идентифицирани с йонийците и по-късно с елините (Ис. 66:19; Иез. 27:13). Според пророчествата на Даниил (Дан. 8:10–11), Гърция, олицетворена в образа на козела, ще измести Персия (овена) и ще стане велика сила. Това е ясно пророчество за възхода на Александър Македонски, който покорява персийската империя и разпространява елинистичната култура.
В книгата на пророк Захария (Зах. 9:13) се говори за съпротивата на Сион срещу синовете на Йаван. Тук Гърция е представена като враг на Божия народ, но и обект на Божия съд и преобразяване.
През елинистическия период, след смъртта на Александър Велики, Гърция (и в по-широк смисъл елинистичната култура) става доминираща в Палестина чрез селевкидите. Това води до елинизация, но и до тежък религиозен конфликт. Налагането на езически култове в Ерусалим (2Мак. 6) води до Маккавейското въстание, описано в 1 и 2 Макавейски книги.
Гръцкият език и култура обаче оставят траен отпечатък върху юдеите – Септуагинтата (гръцкият превод на Стария Завет) става основно Писание за евреите в диаспората, а по-късно и за ранната Църква.
В Новия Завет Гърция вече е позната като част от римската провинция Ахаия, с важни градове като Атина, Коринт, Филипи и Тесалоники. Апостол Павел проповядва в тези градове и основава християнски общности (Деян. 17–18).