Господ Саваот (на евр. YHWH Цеваот – יְהוָ֣ה צְבָא֑וֹת, букв. “войнства”) е едно от най-възвишените и тържествени Божии наименования, често срещано в Стария Завет, както и в Новия Завет. Името се превежда като Господ на Силите, Господ на Войнствата – израз, който показва всемогъществото, владичеството и върховното господство на Бога над всички сили, както небесни (ангелски), така и земни (човешки).
В Стария Завет изразът Господ Саваот се среща стотици пъти (напр. Пс. 58:6; Ис. 1:9; 5:7,9,16; Иер. 2:19 и мн. др.) и подчертава силата и властта на Бога като Цар и Вожд – не само на небесните ангелски армии, но и като глава на Израил и защитник на Неговия народ. В този смисъл Той е Господ на силите, Който се намесва в историята, води битки, съди, пази и спасява.
В Новия Завет изразът се среща само два пъти: в Римляни 9:29 и Яков 5:4, като и в двата случая продължава старозаветната традиция да се показва силата на Бога, Който чува гласа на потиснатите и се застъпва за тях със сила и правосъдие.
В Божествената Литургия се използва ангелската песен от Ис. 6:3: “Свят, свят, свят Господ Саваот”.