Гог е библейско название, което в Свещеното Писание има двойно значение, историческо и символично.
В книгата на пророк Иезекиил (Иез. 38–39) Гог е представен като владетел или народ, свързан със земята Магог, който в последните дни ще поведе множество племена срещу Израил. Пророчеството описва грандиозно нашествие от „краищата на севера“, което обаче завършва с пълното поражение на Гог по Божия воля. В древни извънбиблейски свидетелства, като тези на Плиний Стари, имената Гог и Магог се използват като обозначение за северни и варварски народи, намиращи се отвъд пределите на познатия цивилизован свят, понякога дори като титли на източни владетели.
В Откровението на св. Йоан Богослов (Откр. 20:7–9) имената Гог и Магог вече имат изцяло символичен и есхатологичен смисъл. Те не обозначават конкретни личности или народи, а всички земни сили и царства, които в края на времената, подмамени от сатаната след неговото временно освобождаване, ще се надигнат срещу „стана на светиите“ и Царството Христово. Този последен бунт завършва с окончателното Божие възмездие – дяволът и всички, които го следват, биват хвърлени в езерото от огън и сяра.