Гадара (гр. Γάδαρα) е главният град на Гадаринската област (Марк 5:1; Лука 8:26), разположен отвъд Йордан в областта Перея, на югоизток от Тивериадското езеро. От този град областта е получила своето име. В самата Библия градът Гадара не се споменава пряко, но в Новия Завет се говори за “страна Гадаринска” като мястото, където Иисус Христос изцелява бесноватия, който живеел на гробището.
Гадара е била разположена на хълм над река Йеромакс (днешна Шариат ел-Мандур), където се намират минерални извори, известни още в древността под името Амафа. Днес там се намират развалините на Ум-Кейс, които съответстват на древната Гадара. При подножието на хълма продължават да съществуват топли минерални извори, използвани и до днес.
Гадара за пръв път се споменава у Йосиф Флавий като един от градовете, завладени от сирийския цар Антиох III Велики през III в. пр. Хр., но по-късно възстановена от Помпей (64–63 г. пр. Хр.). Тогава тя влиза в т.нар. Декаполис (Десетоградие), съюз от десет гръко-римски града в района на Сирия и Йордания (вж. Мат. 4:25; Марк 5:1, 7:31).
Гадаринската страна е мястото на едно от най-известните чудеса на Иисус Христос – изцелението на бесноватия, обсебен от множество бесове (легион), които Той изгонва и изпраща в стадо свине, коите се хвърлят в езерото (Марк 5:1–20; Лука 8:26–39). Това чудо се случва в район, описан като “страна Гадаринска”, въпреки че в Евангелието от Матей (Мат. 8:28) същото място е наречено “страна Гергесинска”. Вероятно се касае за различни градове в една и съща област, Перея (древен Галаад), в близост до Тивериадското езеро.