Второзаконие (гр. Δευτερονόμιον – „втори закон“, евр. דְּבָרִים Dəvārīm – „думи“) е петата и последна книга на Моисеевия Закон, Петокнижието. В нея се съдържа обобщение и повторение на основните Божии заповеди, дадени по-рано при изхода на Израил от Египет, предназначено за новото поколение израилтяни, родено в пустинята и стоящо на прага на Обетованата земя.
В еврейската Библия книгата носи заглавие Дварим („Думи“), по първите ѝ думи: „Тези са думите, които Моисей изговори…“ Гръцкото „Второзаконие“ (в Септуагинта) означава „второ даване на Закона“, по Втор. 17:18.
Съдържание: Книгата е представена като последна проповед на пророк Моисей пред народа, малко преди смъртта му. Основните теми включват: 1) Преглед на историята на израилския народ: как Бог ги е извел от Египет, водил ги е през пустинята и какво се е случило по време на 40-годишното странстване (гл. 1–3); 2) Повторение и тълкуване на Закона, вкл. Десетте заповеди (гл. 5), призив към любов и вярност към Бога (гл. 6), наставления за богопочитание, правосъдие, милосърдие, брачни и обществени норми (гл. 6–26); 3) Благословения и проклятия, според верността към Завета (гл. 27–28). 4) Потвърждаване на Завета: Моисей призовава народа да избере живота и благословението чрез покорство към Бога (гл. 29–30). 5) Последните думи и песен на Моисей, благословия за колената и разказ за неговата смърт (гл. 31–34).
Книгата е основа за цялата по-късна пророческа и богословска мисъл в Свещ. Писание. Иисус Христос често я цитира, включително при изкушението в пустинята (Мат. 4).