Вавилонската кула (Бит. 11:4–9) е грандиозно и неосъществено строително начинание на човечеството в долината Сеннаар, предприето след потопа от потомците на Ной, с цел да създадат централизирана цивилизация и да възпрепятстват своето разселване по земята. Това е една от най-ярките библейски алегории за човешката гордост, въстанала срещу Божията воля.
След като се заселват в долината Сеннаар (дн. Месопотамия), хората решават да построят град с кула, чийто връх да стига до небето. Те искат „да си създадат име“ и да се предпазят от разпръсване по земята (Бит. 11:4), т.е. да заобиколят Божието повеление след потопа, „плодете се и напълнете земята“ (Бит. 9:1).
Строителите използват изпечени тухли вместо камък и земна смола (асфалт) вместо хоросан, тъй като в района липсват каменни ресурси. Тези подробности отразяват реални месопотамски строителни техники.
Смята се, че Вавилонската кула е имала за цел не просто да достигне до небето в буквален смисъл, а да стане религиозен и политически център, обединяващ всички племена. Според някои учени и традиции, кулата може да се отъждестви с храма Бирс Нимруд край древния Вавилон, масивна зигура (стъпаловидна кула), характерна за месопотамската архитектура.
Някои предания твърдят, че кулата е била изграждана в продължение на 22 години, като за събирането на строителните материали били нужни три години. Кирпичите, по предание, имали дължина 20 фута (6 м), ширина 15 фута (4.5 м) и дебелина 7 фута (2 м). Основата на кулата била правоъгълна, с площ около 2000 фута, върху която се издигали тераси, свързани чрез спираловиден път, водещ до храм на върха.
Кулата е символ на човешката гордост, амбиция и съпротива срещу Божиите заповеди. Смесването на езиците е Божия милостива намеса, която предотвратява по-голямо зло и същевременно поставя основата на културното и езиково разнообразие на човечеството.
В християнската традиция Петдесетница често се разглежда като противоположност на Вавилонската кула – докато при кулата езиците разделят хората, то при слизането на Светия Дух апостолите проговарят на всички езици, така че Евангелието обединява хората, но този път в истината и благодатта.