Витсаида (на евр. בֵּית צַיְדָה Бейт-Цайда, „дом на риболова“; гръц. Βηθσαϊδά, лат. Bethsaida) е название на два града в Галилея, свързани с живота и служението на Господ Иисус Христос и с Неговите ученици.
1. Витсаида Юлия – отвъд Йордан. Първият град се намирал на източния бряг на река Йордан, близо до вливането ѝ в Тивериадското (Генисаретското) езеро. Намирал се в областта, наричана пустинята Витсаидска, където: Господ нахранил 5000 души с пет хляба и две риби (Мат. 14:17–21); Излекувал слепец, когото извели извън града (Марк 8:22–26).
Този град е бил основан от Ирод Филип I и наречен Витсаида Юлия в чест на Юлия, дъщеря на император Август. По-късно бил предаден на Агрипа II от император Нерон. Местоположението му се идентифицира в развалините на долината Ел-Батиха (или Ебтека), близо до вливането на Йордан в езерото.
2. Витсаида Галилейска е родният град на някои от учениците на Христос.
Градът се намирал на северозападния бряг на Галилейското езеро, близо до Капернаум и Хоразин (Мат. 11:21). Това селище е родното място на апостолите Андрей, Петър и Филип (Йоан 1:44; 12:21); там Иисус често пребивавал и вършил чудеса (Марк 6:45). Споменато е в изобличителна реч на Христос: „Горко ти, Витсаидо! защото, ако в Тир и Сидон бяха станали чудесата, станали у вас, отдавна биха се покаяли във вретище и пепел“ (Мат. 11:21).