Витиния (гр. Βιθυνία) е древна област в северозападната част на Мала Азия, спомената в Новия завет (Деян. 16:7; 1Пет. 1:1), която играе важна роля в историята на ранното християнство и Църквата.
През 74 г. пр. Хр. Витиния става част от Римската империя. Тя е важен римски център в Източната провинция.
Тя е сред първите места, където се разпространява християнството още в апостолски времена (Деян. 2:9). Апостолите Павел и Сила искали да проповядват там, но Духът не им позволил (Деян. 16:7).
Апостол Петър също я споменава в посланието си (1Пет. 1:1), което показва наличието на силна християнска общност още през I в.
Известен римски управител на Витиния – Плиний Млади (началото на II в.), в писмо до император Траян отбелязва, че множество хора в градовете, селата и дори в провинцията изповядват християнството. Той съобщава, че езическите храмове са почти изоставени и продавачите на жертвени животни страдат от липса на търсене – свидетелство за силата на вярата на местните християни.