Вениамин е най-малкият син на патриарх Яков и любимата му съпруга Рахил. Раждането му е белязано от нещастие – Рахил умира при раждането и затова го нарича Бен-Они („син на болката ми“), но Яков го преименува на Вениамин – „син на дясната ръка“ (Бит. 35:16–18), което символизира благоволение, сила, почетно положение. Вениамин е единственият от синовете на Яков, който е роден в Ханаан след завръщането му от Месопотамия.
Племето, произлязло от него, заема земите между Ефрем и Юда и играе важна роля в историята на Израил. От Вениаминовото племе произхожда първият цар на Израил – Саул (1 Цар. 10:1–2), както и апостол Павел, който сам заявява, че е „от коляно (племе) Вениаминово“ (Рим. 11:1; Фил. 3:5).
В разказа за Йосиф в Египет, когато братята му идват при него, той силно се вълнува от срещата с Вениамин, който е единственият му пълен брат по майчина линия. Йосиф изпитва братята си чрез Вениамин, за да провери, дали са се променили след предателството спрямо него. В благословията на Яков към синовете му Вениамин е наречен „граблив вълк“ (Бит. 49:27), което може да отразява войнствения характер на племето.
Етимология: На евр. Binyamin (בִּנְיָמִין) – „син на десницата“ или „син на юга“ (възможна е връзка с възгледа, според който югът е „дясната“ страна, т.е. ако човек застане с лице към изток, дясната му ръка сочи юг). Но в библейския език „дясната ръка“ е символ на благоволение, сила и почит. На гръц. Βενιαμίν.
Среща се в: Бит. 35:16–18; 42–46 гл.; 49:27; Чис. 1:36–37; 1 Цар. 10:1–2; Рим. 11:1; Фил. 3:5.