Варсава. (евр. Bar-Sava – „син на Сава“; гр. Βαρσαβᾶς – Varsavas)
Името Варсава се среща в Новия Завет като прозвище на двама различни мъже, свързани с ранната Църква:
1. Йосиф Варсава, наречен Иуст (праведен) (Деян. 1:23)
Той е един от двамата кандидати, предложени да заемат мястото на Юда Искариотски сред дванадесетте апостоли, но жребият се паднал на Матия. Йосиф Варсава е бил сред първите ученици, следвали Господа „от кръщението Йоаново до възнесението“ (Деян. 1:21–22). Според Евсевий Кесарийски, той принадлежал към числото на Седемдесетте апостоли, а според преданието станал епископ в Елевферопол и мъченически загинал. Съществува и предание, предадено от Папий, че той бил принуден да изпие отрова, но не пострадал, според Христовото обещание в Марк 16:18. Паметта му в Православната църква се отбелязва на 30 октомври.
2. Юда Варсава (Деян. 15:22–34). Юда, наречен Варсава, е виден член на Църквата в Йерусалим и пророк, изпратен заедно със Сила (Силуан) от Апостолския събор (ок. 49 г.) в Антиохия, за да предаде на вярващите решенията на събора относно обрязването и закона за езичниците. Варсава и Сила били наречени „мъже, началствуващи между братята“ (Деян. 15:22), и чрез силата на словото си те укрепявали вярващите (Деян. 15:32). След престоя си в Антиохия, Юда Варсава се върнал в Йерусалим.
Името Варсава (букв. „син на Сава“) показва арамейски произход и отразява честа практика в древността да се образуват лични имена чрез добавяне на „Бар“ (син на…).