Вавилон. Етимология: На еврейски Bavel (בָּבֶל) – вероятно „объркване“, защото Бог обърква езиците.
Вавилон е древен град в Месопотамия, разположен на брега на река Ефрат, и един от най-известните библейски символи на човешката гордост и бунт срещу Бога. Градът играе важна роля както в Стария, така и в Новия Завет. Най-ранното споменаване е в Битие 11, където жителите строят прочутата Вавилонска кула – опит да достигнат до небето със собствени сили. В отговор Бог обърква езиците им и разпръсва хората по цялата земя. Това е и предполагаемата етимология на името: Bavel – „объркване“.
През по-късната библейска история Вавилон става столица на великата Вавилонска империя под цар Навуходоносор II. През 586 г. пр. Хр. той превзема Йерусалим, разрушава храма и отвежда юдеите в плен – събитие, известно като Вавилонския плен. За юдеите това е време на страдание, но също и на духовно преосмисляне. Пророците Еремия, Иезекиил и Даниил свидетелстват за това време, а Псалм 136 изразява мъката по изгубения Сион: „При реките Вавилонски – там седяхме и плачехме, кога си спомняхме за Сион..“
Среща се в: Бит. 10:10; Бит. 11:1-9; Пс. 87:4; Пс. 136; Откр. 17:5 и Откр. 18:2; 1 Петр. 5:13.