Ваал е главно божество в ханаанския пантеон, широко почитано в древния Близък изток.
Етимолигия: Името му означава „господар“ или „владетел“ (евр: בַּעַל, Ba‘al), като първоначално се използва и като общо нарицателно за различни местни богове или божествени покровители на градове и области. Ваал е бог на бурите, дъжда и плодородието, считан за този, който носи животворна влага и контролира природните цикли. В угаритските текстове той се представя като противник на бога на смъртта Мот, с когото води космическа битка.
В Стария Завет Ваал е символ на езическото идолопоклонство и духовната измяна на Израил. Поклонението пред Ваал често е съпътствано от ритуали, включващи култови оргии и дори човешки жертви. Пророците, особено Илия, остро осъждат почитането му (напр. в 3 Цар. 18), като противопоставят ЯХВЕ като единствен истинен Бог. На планината Кармил Илия предизвиква жреците на Ваал и демонстрира силата на истинския Бог пред народа.
Името Ваал се среща също в различни съставни форми (напр. Ваал-Пеор, Ваал-Зевул), които обозначават локални проявления или функции на божеството.
Среща се в: Съд. 2:11–13; 3 Цар. 16:31; 3 Цар. 18:18–40; Йер. 2:8, 23; Ос. 2:8 и др.