Асарий. (лат. asarius, от as – „едно цяло“; гр. ἀσσάριον – ассарион)
Асарий е древноримска бронзова монета с нисък номинал, която е приравнявана към един „ас“ – базовата единица в ранната римска парична система. В Новия Завет тази дума се среща двукратно, като гръцката форма ἀσσάριον е използвана, за да изрази незначителна стойност, но също така и духовна поука.
Среща се в: Мат. 10:29 и Лука 12:6.
Тези стихове подчертават, че макар и асарият да е евтина и маловажна монета, Божият промисъл се простира дори и върху неща, които хората считат за нищожни.
Историческа стойност и съотношения: В Римската империя 1 асарий (ас) е бил равен на 1/16 от денария. След паричните реформи (особено при Август), реалната покупателна способност на асария намалява, но той продължава да се използва в ежедневните сделки и търговия.
Асарият има значение не само като монетна единица, но и като културно-библейски символ, подчертаващ грижата на Бога към всяко Негово създание, независимо от материалната му стойност в света.