Аристарх. (гр. Ἀρίσταρχος) Значение на името: „най-добър водач“, „превъзходен началник“ (от гр. áristos – най-добър, archē – началство).
Аристарх е християнин от македонския град Солун (Филипи), спътник и сътрудник на апостол Павел. За него се споменава на няколко места в книгата Деяния Апостолски (Деян. 19:29; Деян. 20:4; Деян. 27:2), както и в посланията на апостол Павел (Кол. 4:10; Филим. 1:24). Той е един от спътниците на Павел по време на третото мисионерско пътуване и го придружава чак до Рим, където става негов съзатворник.
Аристарх едва не загива по време на въстанието на занаятчиите в Ефес, предизвикано от Димитрий сребролеяря, загрижен за упадъка на езическите култове (Деян. 19:29). По-късно заминава с Павел към Рим като негов спътник и помощник (Деян. 27:2), а апостолът го нарича „съработник“ и „съузник“ в страданията (Кол. 4:10).
Според древното църковно предание Аристарх е един от Седемдесетте апостоли, поставен за епископ на Апамея в Сирия, където служи благочестиво. Впоследствие той е обезглавен в Рим по време на гоненията.
Паметта му се чества от Православната Църква на 4 януари (Събор на 70-те апостоли) и на 15 април.
Среща се в: Деян. 19:29; Деян. 20:4; Деян. 27:2 при пътуванете към Рим; Кол. 4:10; Филим. 1:24.