Агрипа I (Ирод Агрипа I) (гр. Ἀγρίππας; лат. Marcus Julius Agrippa). Значение на името: „този, който при раждането си причинява болка“ (от лат. agrippus – роден с краката напред).
Агрипа I е внук на Ирод Велики и баща на Агрипа II. Той е юдеин по произход, но възпитан в Рим, близък до римската императорска власт. Придобива власт в различни етапи – първо над части от бащиното царство, а след това, при император Калигула, над почти цялата юдейска територия. Известен е в Новия Завет най-вече с гоненията срещу християните – при него е убит апостол Яков, брат Йоанов, и ап. Петър е хвърлен в тъмница (Деян. 12:1–3). Загива поразен от ангел заради гордостта си, когато народът го нарича „глас Божий, а не човешки“ (Деян. 12:21–23). Смъртта му е описана с удивителна живописност като Божие наказание за хулата и кръвопролитието му.
Агрипа II. Син на Агрипа I, Ирод Агрипа II наследява властта едва 17-годишен, след смъртта на баща си (в 44 г. сл. Хр.), но реално е назначен като управител едва през 50 г. от император Клавдий. Първоначално получава малкото Халкидско царство, а по-късно (след смъртта на чичо си Херод Филип) – и територии около Ливан, Башан и част от Итурея, с титлата „цар“. Император Нерон му прибавя и други области.
Агрипа II е важен участник в събитията от книгата Деяния Апостолски. Той пристига в Кесария заедно със сестра си Вероника (Береника), за да поздрави новия римски управител Порций Фест (Деян. 25:13). При срещата си с апостол Павел в Кесария, той го изслушва внимателно. Павел му говори смело и откровено за Христос, като изповядва своята вяра публично. Впечатлен, царят казва: „Малко ми остава да ме убедиш да стана християнин“ (Деян. 26:28). След речта на апостола, Агрипа заключава, че Павел не заслужава смърт или окови – „Можеше този човек да бъде освободен, ако не беше призовал кесаря“ (Деян. 26:32).
Впоследствие Агрипа II застава на страната на Рим по време на последното юдейско въстание (66–70 г. сл. Хр.). Помага на Веспасиан и участва в обсадата и разрушаването на Йерусалим заедно с Тит. След това се установява в Рим, където умира около 100 г. сл. Хр., без да остави наследници. С неговата смърт се прекратява династията на Иродите – неговите владения преминават под пряка римска власт като част от провинция Сирия.
Срещат се в Новия Завет:
Агрипа I: Деян. 12:1–3, 12:20–23
Агрипа II: Деян. 25:13–27; 26:1–32