Авакум (ивр. חֲבַקּוּק – Ḥavaqquq; гр. Ἀμβακοὺμ) е един от дванадесетте „малки“ пророци на Стария Завет и автор на едноименната книга. Неговото име на иврит – Ḥavaqquq, означава „прегърнат“ или „любим“, а в Септуагинта се среща в транскрипция Ambakoúm. Писанието не съобщава за времето и мястото на раждането му, но според преданието той е живял в Юдея, вероятно в Йерусалим, около 714–700 г. пр. Хр., като съвременник на пророк Исаия. Понякога се предполага, че Аввакум е бил левит и певец в храма, поради литургичния характер на третата глава от неговата книга.
Книгата на пророк Авакум е кратка – състои се от три глави, и заема осмо място в поредицата на малките пророци. В нея пророкът започва със скръбен вопъл поради ширещото се беззаконие и насилие в обществото. Господ отговаря, че ще накаже Юдея чрез нашествието на халдеите (вавилонците), които ще станат оръдие на Божия гняв. Пророкът, ужасен от тази вест, получава втора утеха – че горделивите ще бъдат съкрушени, а праведният „чрез вярата си ще живее“ (Авв. 2:4). Това изречение става впоследствие ключово за християнската сотириология и се цитира в Новия Завет (Рим. 1:17; Гал. 3:11; Евр. 10:38). Следва третата глава – молитвена песен, съчинена за пеене, в която пророкът възпява Божието могъщество и изповядва своята вяра, дори пред лицето на страдание и лишение. Този поетичен текст по стил и дълбочина се родее с Псалтира и е включен в богослужебната практика на Църквата – служи като основа за четвъртата песен на каноните.
Цялата книга се отличава с възвишен поетичен език, прецизност и стилова чистота. Много изследователи определят езика ѝ като „езикът на славея“ в библейската литература. Особено третата глава е образец на еврейската свещена поезия, в която личи възвишено религиозно настроение и пълно упование на Божия промисъл.
В Православната църква пророк Авакум се почита на 2 декември, а според Евсевий Кесарийски неговата гробница се намирала в Кеила (Кила), близо до Елевферопол. Изразът „праведният чрез вярата си ще живее“ е не само богословски център на книгата, но и мост между Стария и Новия Завет, между юдейското очакване на съд и християнската надежда за спасение.