Арета (гр. Ἀρέτας, лат. Aretas, арам. Ḥārīṯat) е името на няколко царе на набатейците – арабски народ с царство със столица в Петра, в днешна Йордания. Най-известен в библейски контекст е Арета IV Филопатрис („любящ своя народ“), който царува от 9 г. пр. Хр. до 40 г. сл. Хр.. Той е свързан с Новия Завет чрез кратка, но значима препратка в посланията на апостол Павел: „В Дамаск управителят на цар Арета пазеше със стража град Дамаск, за да ме улови; и аз в кош бях спуснат през прозореца по стената и избягах от ръцете му“ (2 Кор. 11:32–33; срв. Деян. 9:23–25)
Арета IV управлявал Набатейското царство, което обхващало части от днешна Йордания, Сирия и Северна Арабия. По време на неговото управление държавата достигнала значително политическо и икономическо развитие.
Арета IV е най-могъщият владетел на Набатейското царство. Той укрепва Петра и развива търговията по пътищата към Арабия и Сирия. Дъщеря му е била омъжена за Ирод Антипа, но по-късно той я прогонва, за да се ожени за Иродиада. Това става повод за конфликт, който води до война между Арета и Ирод, спомената от Йосиф Флавий (Юдейски древности, 18.5.1–2). Арета побеждава войските на Ирод, но избягва по-сериозни последствия поради смъртта на император Тиберий.