„Ангел Господен“ е израз, който в Библията често обозначава божествен вестител, изпратен от Бога със специална мисия – да предаде послание, да защити, накаже или води Божия народ. В някои случаи обаче фигурата на Ангела Господен надхвърля ролята на сътворен ангел и се явява с божествени характеристики, което е довело много тълкуватели до мисълта, че става дума за Богоявление – предобраз на въплътения Христос (т.нар. теофания или христофания).
Употреба в Стария завет: в Битие 16:7–13 Ангелът се явява на Агар в пустинята, а тя го нарича „Ти си Бог, Който ме вижда“; в Битие 22:11–18 Ангел Господен спира ръката на Авраам и говори от името на Самия Бог. В Изход 3:2–6 Ангел Господен се явява на Моисей в горящата къпина, но скоро след това гласът се идентифицира пряко с Господ. В Съдии 6:11–24 Ангелът говори с Гедеон и приема жертвата му, а в Съдии 13 родителите на Самсон осъзнават, че са видели не просто пратеник, а Божие лице. В тези разкази Ангелът Господен често използва първо лице, приема поклонение, явява се в огън, и извършва чудеса, което показва, че става дума не за сътворено същество, а за Божие проявление – теофания, според по-късната християнска традиция.
Християнско тълкувание: В църковната традиция, особено при ранните св. отци, Ангелът Господен често е тълкуван като логос – Словото, предвечното Божие Слово, т.е. Христос преди въплъщението. Това обяснява защо на Ангела Господен: се приписват божествени действия; се принася жертва и поклонение; се използва Божието име (Яхве).
Употреба в Новия завет: В Новия Завет изразът „Ангел Господен“ също се среща, но там по-често означава тварен ангел, който действа от Божие име: Примери са: Матей 1:20 – Ангел Господен се явява на Йосиф насън; Матей 2:13 – предупреждава го да бяга в Египет; Матей 28:2 – Ангел Господен слиза и отмества камъка от гроба Христов; Деяния 5:19; 12:7 – Ангел Господен освобождава апостолите от затвора. В тези случаи ангелът не приема поклонение, действа като слуга, а не като самия Бог.