Амин (евр: אָמֵן – ʾāmēn, гръцки: ἀμήν – amēn) е литургична и молитвена дума, с която вярващият потвърждава истинността на казаното, изразява съгласие, вяра и упование. Употребява се в края на молитви, псалми, благословения и изповедания на вярата, както в Стария, така и в Новия Завет.
Етимология: На иврит אָמֵן (‘амен) произлиза от корена אָמַן (ʾmn), който означава „да бъде твърдо, вярно, утвърдено“, „надеждно“, „да бъде така“. В гръцкия и по-късно в църковнославянския и българския език думата се транскрибира, но не се превежда – запазва се като свещен отговор.
Употреба в Свещ. Писание: В Стария Завет: Използва се в отговор на клетви, благословения и молитви. „И целият народ каза: Амин“ (Втор. 27:15–26) Среща се често в Псалмите – напр. Пс. 41:13; 72:19.
В Новия Завет Иисус често започва изказванията Си с „Амин, амин ви казвам“ (гр: ἀμὴν ἀμὴν λέγω ὑμῖν – Йоан 3:3 и мн. др.), което означава: „Истина, истина ви казвам“ – знак за категоричност и авторитет. Апостол Павел завършва благословенията и молитвите с „Амин“ (Рим. 1:25; Гал. 1:5 и др.)
Литургична употреба: В богослужението „Амин“ е отговорът на народа на възгласи, ектении, молитви и благословения. Изразява участието и съгласието на всички присъстващи в молитвата на Църквата. Повтаря се многократно в Божествената Литургия, особено след важни богословски формули.
Думата има и христологично значение: В Откр. 3:14 Христос е наречен: „Амин, верният и истински свидетел“, т.е. Този, Който сам по Себе Си е въплътена Истина и Завършеност.