Алфа и Омега (гръцки: τὸ Ἄλφα καὶ τὸ Ὦ) „Алфа и Омега“ са първата и последната буква от гръцката азбука и се използват в Библията като символично име на Бога, изразяващо Неговата вечност, всеобхватност и пълнота.
Употреба в Свещеното Писание: Изразът се среща само в Книгата Откровение и се отнася както за Бога Отца, така и за Иисус Христос, показвайки тяхната вечна и божествена природа: Откр. 1:8 – „Аз съм Алфа и Омега, казва Господ Бог, Който е, Който е бил и Който иде, Вседържителят.“; Откр. 21:6 – „Аз съм Алфа и Омега, Началото и Краят.“; Откр. 22:13 – „Аз съм Алфа и Омега, Първият и Последният, Началото и Краят.“
В църковната химнография, особено в пасхалния период, Христос често е наричан „Алфа и Омега“. В иконографията, особено върху икони на Христос Вседържител (Пантократор), често се изписват буквите Α и Ω от двете страни на главата Му, символизиращи Неговото Божество и вечност.
Етимология: Алфа (Α) е първа буква от гръцката азбука, произхожда от финикийската алеф – „вол“ (символ на сила, начало). Омега (Ω) е последна буква, буквално означава „голямо о“ (за разлика от „омикрон“ – малко о).