Александрия (гръцки: Ἀλεξάνδρεια) е древен и прочут град в Египет, основан от Александър Македонски през 331 г. пр. Хр. Бързо се превръща в един от най-важните културни и търговски центрове на Средиземноморието. По времето на Новия Завет тя е вторият по значение град в Римската империя след Рим и важен интелектуален, еврейски и християнски център.
В Александрия живее голяма еврейска общност – според Филон Александрийски, броят им достига до една трета от населението. Тази общност дава началото на Септуагинта, гръцкия превод на Стария Завет, съставен през III–II в. пр. Хр. от 70 учени, по покана на египетския цар Птолемей II. Септуагинта става основен текст за ранната Църква.
В Деяния 6:9 се говори за „синагога на александрийците“, което показва влиянието и присъствието на александрийски евреи в Йерусалим.
В Деяния 18:24 се споменава Аполос, „юдеин родом от Александрия“, мъж „красноречив и силен в Писанията“, който става известен проповедник на Христовото учение.
В Деяния 27:6 и 28:11 се посочва, че Павел пътува с александрийски кораби, което показва активната морска търговия на града.
Още от I век Александрия е център на християнска мисъл и обучение. Там възниква прочутата Катехизаторска школа, ръководена от богослови като Климент Александрийски и Ориген.
Според преданието св. евангелист Марк е първият епископ на града. Александрия е централната катедра на Александрийската патриаршия.