Авесалом е третият син на цар Давид, известен с бунта си срещу своя баща. Той притежава изключителна красота и царски произход също по майчина линия, което засилва самолюбието му. След като отмъщава за сестра си Тамар, той организира преврат и временно завзема престола в Йерусалим. Но при преследване дългите му коси се заплитат в клоните на един дъб и той умира трагично. Бунтът му е символ на разрушителния гняв и гордост.
Етимология: евр.: אַבְשָׁלוֹם — ’Avšālōm, „баща на мир/изцеление“; съкр. форма Abšālōm → Avšālōm; гръц. Ἀβεσσαλώμ; лат. Absalom. Коренът š-l-m в северозападносемитските езици означава „цялост, мир, благополучие“ (срв. שָׁלוֹם, шалом). С името „Авесалом“ разказът започва сякаш с очакване, но носителят на „мир“ се оказва олицетворение на бунт и разединение.
Външен вид: „От ходилото на нозете до върха на главата му у него нямаше недостатък“ (2 Цар. 14:25). Годишно подстригваната му коса тежала ~200 сикъла ≈ 2,3 кг.
В православното богослужение 7-а песен от Великия покаен канон на св. Андрей Критски споменава Авесалом като образ на въстаналия против Бога разум.
Среща се в: 2 Цар. 13–18 гл.