Авел е вторият син на Адам и Ева, известен като първата жертва на убийство в Библията.
Етимология: Смята се, че името „Авел“ (евр.: הֶבֶל, Hevel, грц.: Ἅβελ) означава „полъх на вятър“ или „преходен“. Коренът h-bl в библейския еврейски език означава „пара, мъгла, дим“, образ за всичко нетрайно и мимолетно (срв. Екл. 1:2). Така още самото име на втория син на Адам и Ева подсказва трагичната му съдба — живот, прекъснат „като дъх“ още в зората на човешката история.
Според библейския разказ (Бит. 4:1-16) Авел е „овчар“ (евр. רֹעֵה צֹאן, ro‘e tso’n), докато първородният Каин е земеделец. Този контраст на два начина на препитание ще се превърне в библейски топос (срв. Исав/Яков, Давид/Голиат).
Авел принася „първородните на стадото си и от тлъстината им“ (ст. 4) – формула, която предварително напомня по-късните законови изисквания за избрана жертва без недостатък (Изх. 13:12; Лев. 3:1, 16). Бог „поглежда благосклонно“ жертвата на Авел, но не и „приноса на Каин“. Текстът не обяснява изрично причината; древните тълкуватели виждат ключа в ‟качеството” (първото и най-добро от притежаваното) и в нагласата на сърцето на принасящия жертвата (Йосиф Флавий, Ant. I.2; Евр. 11:4).
В Новия Завет Авел се смята за предобраз на праведниците: „кръвта на праведния Авел“ (Мат. 23:35); „от кръвта на Авеля до кръвта на Захария“ (Лука 11:51); „с вяра Авел принесе Богу по-добра жертва, нежели Каин; чрез нея той получи свидетелство, че е праведен“ (Евр. 11:4); „и към Иисуса, Ходатая на новия завет, и към кръвта за поръсване, която по-добре говори от Авелевата“ (Евр. 12:24); „не както Каин, който беше от лукавия и уби брата си. А защо го уби? Затова, че неговите дела бяха лоши, а братовите му – праведни.“(1 Йоан. 3:12).
В изобразителното изкуство сцената на жертвоприношението на Авел се среща още в раннохристиянски саркофази, в катакомбите „Св. Прискила“ (III в.), мозайките на Сан Витале (VI в.) и цикъла ренесансови фрески в Падуа (XIV в.).