Когато срещаме числови означения в свещените книги, най-напред трябва да установим дали са били предадени правилно. Понеже в древността числата се изписвали с букви, текстът лесно можел да бъде изопачен или осакатен. Така например във 2 Царства (4 Царе) 24:13 някои четат Ζ (=7), докато в паралелния текст 1 Пар. 21:12 фигурира γ (=3).
След като се потвърди автентичността на текста, трябва също да се запитаме дали, според намерението на автора, даденото число е било възприето със своята буквална числова стойност, като приблизителна стойност, или по-скоро със символично значение. Наистина, сигурно е, че древните семитски култури са проявявали малък интерес към математическата точност, така както я разбира нашата съвременна култура. Обратно, те са наблягали на символичната и условната употреба на числата.
I. Подходи и условни значения
От „закръглените“ или „приблизителните“ числа в Библията лесно се преминава към условните употреби, които би било грешка да се тълкуват буквално.
Числото 2 може да означава просто „няколко“ (Числа 9:22), а удвояването – свръхизобилие (Йер. 16:18; Ис. 40:2; 61:7; Зах. 9:12; Откр. 18:6).
Числото 3 е близко до стойността на числото π (вж. 3 Царе 7:23). Освен това, тройното повтаряне на жест (3 Цар. 17:21) или на израз (Йеремия 7:4) изразява ударение, настойчивост, най-висока степен на нещо — „превъзходната степен на превъзходната степен“ (Ис. 6:3).
Числото 4 символизира пълнотата на географския хоризонт (напред, назад, надясно, наляво): четирите вятъра (Йез. 37:9; Ис. 11:12), четирите реки на рая (Бит. 2:10).
Числото 5 има мнемонична стойност (петте пръста на ръката), която вероятно стои в основата на някои ритуални предписания (Числ. 7:17, 23, 29). В други случаи обаче то има ясно приблизително значение, например в Битие 43:34, където дажбата на Вениамин е „пет пъти по-голяма“; в Лука 12:6: „Не се продават ли пет врабчета за два асария?“ – докато в Мат. 10:29 е: „Не се продават ли две врабчета за един асарий?“; в 1 Кор. 14:19: „…по-скоро бих говорил пет думи с разума си… отколкото десет хиляди думи на език.“
Числото 7 подсказва значителност или пълнота: „Който убие Каин, ще бъде отмъстен седемкратно“ (Битие 4:15). Праведникът пада седем пъти на ден (Притч. 24:16). Петър иска да прощава седем пъти (Мат. 18:21). Иисус изгонва седем беса от Мария Магдалена (Марк 16:9). Но числото има и превъзходна степен: „За Ламех ще бъде отмъстено седемдесет пъти по седем“ (Бит. 4:24). На въпроса на Петър Иисус отговаря: „Не ти казвам до седем пъти, а до седемдесет пъти по седем“ (Мат. 18:22).
Числото 10 има мнемонична стойност (десетте пръста на ръката) и затова се използва при: Десетте заповеди (Изх. 4:28; Втор. 4:13), Десетте египетски язви (Изх. 7:14 – 12:29). Оттук произлиза значението за доста голямо количество: Лаван променя десет пъти възнаграждението на Яков (Бит. 31:7), Иов бива десет пъти злословен от приятелите си (Иов 19:3 – евр. текст).
Числото 12 съответства на лунните месеци в годината и така символизира пълнотата на годишния цикъл: Дванадесетте управители на Соломон се грижат за снабдяването на двореца, всеки по един месец (3 Цар. 4:7 – 5:5). Изказана е и хипотезата, че дванадесетте племена на Израил са свързани с богослужебната служба в общото светилище през дванадесетте месеца на годината.
Числото 40 символизира условно годините на едно поколение: четиридесет години пребиваване в пустинята (Числ. 14,34), четиридесет години спокойствие в Израел след всяко освобождение, което осъществяваха съдиите (Съд. 3,11; 5,31 и др.), четиридесет години царуване на Давид (2 Цар. 5:4)… Оттук произлиза идеята за доста дълъг период, чиято точна продължителност не е известна: четиридесет дни и четиридесет нощи на потоп (Бит. 7:4), престоят на Мойсей на Синай (Изх. 24:18). Четиридесетте дни от пътешествието на Илия (3 Цар. 19:8) и от поста на Христос (Мар. 1:13 и сродни пасажи) символично повтарят четиридесетте години, които Израил прекарва в пустинята.
Подобни условни употреби трябва да се отбележат и за числата 60 и 80 (Песен на песните 6:8), за 100 (Лев. 26:8; Екл. 6:3; стократната награда в Мат. 19:29), докато седемдесетте старейшини, споменати в Числ. 11:16 и Числ. 11:24, свидетелстват за условната употреба на числото седем (вж. Лука 10:1). По същия начин някои употреби на числото 70 (десет по седем) са свързани със символиката на седмицата и съботата (Йер. 25:11; 2 Лет. 36:21; Дан. 9:2).
Числото 1000 обозначава значително количество: Бог оказва милост на хиляда поколения (Изх. 20:6; Йер. 39:18), за Него хиляда години са като един ден (Пс. 89:4), а един ден при Него струва повече от хиляда дни другаде (Пс. 83:11). Със същото число се обозначават и вътрешните подразделения на племената, а „хиляда“ условно се подразделя на стотици, петдесетки и десетки (Изх. 18:21).
По-нататък думата μυριάς (мириада) – 10 000, изразява митично голямо количество (Лев. 26:8). Такива големи числа обикновено носят смисъла на преувеличение, както се усеща в различни стихове като (Бит. 24:60) и (1 Цар. 18:7).
Оригинален начин за постигане на изразителност е преувеличаването на число чрез добавяне на по-голямо след него, например: „Веднъж рече Бог, два пъти това чух“ (Пс. 61:12). Срещаме също:
1+2 (Йер. 3:14; Иов 40:5), 2+3 (Осия 6:2; Иов 33:29; Сир. 23:16),
3+4 (Амос 1–2; Прит. 30:15–33 – евр. текст; Сир. 26:5), виж и латинското изразяване „три и четирикратно щастливи“ (Вергилий);
4+5 (Ис. 17:6), 5+6 (4 Цар. 13:19), 6+7 (Прит. 6:16; Иов 5:19), 7+8 (Мих. 5:4; Екл. 11:2), 9+10 (Сир. 25:7). Както се вижда, този стил е характерен за речта на мъдреците, по-често под формата на числов masal (משל притча, афоризъм) – образно изложение на мисълта, което систематично прибягва до този изразен похват.
ІІ. Символични значения
Древният Изток придавал голямо значение на символиката на числата. В Месопотамия, където математиката била сравнително развита, определени свещени числа се свързвали с божествата. Според питагорейските теории 1 и 2 били мъжки, 3 и 4 – женски, 7 – девствено, и т.н. Тези представи се срещат понякога в юдейски текстове и при Отците на Църквата, но са непознати в Библията, където нито едно число не е свещено само по себе си. Напротив, тръгвайки от някои условни употреби или от косвено влияние на съседни култури, в Библията се откриват множество символични значения, а дори и форми на гематрия (גֵּימַטְרִיָּה – буквено-числова интерпретация на текст).
- Символични употреби
Числото 4, цифра на световната пълнота (която стои и зад „четирите живи същества“ в Иез. 1:5 и Откр. 4:6), изразява всичко, което има характер на завършеност: четирите бича в Иез. 14:21, четирите блаженства в Лука 6:20 и следващите, както и осемте в Мат. 5:1–10.
Числото 7 по традиция обозначава завършен цикъл: седемкратно поръсване с кръв (Лев. 4:6; 4:17; 8:11; 14:7; Чис. 19:4; 1 Цар. 5:10), жертвоприношение от седем животни (Чис. 28:11; Иез. 45:23; Иов 42:8; 2 Лет. 29:21). Числото 7 обикновено се свързва със святото и свещеното: седемте ангела в Тов. 12:15, седемте очи върху камъка в Зах. 3:9. И най-вече, то е числото на дните от седмицата и бележи съботата, най-свещения ден от всички (Бит. 2:2). Оттук произлизат и апокалиптичните изчисления в Дан. 9:2; 9:24, където седемдесет седмици от години (т.е. десет юбилея от 7×7 години) водят до деня на спасението, независимо от всякаква буквална хронология. Числото 7, като число на съвършенството, често се разбира като 3 + 4 (божественото и земното) и се среща в пророчески видения (Ис. 30:26; Зах. 4:2), а най-често – в Откровенията (Откр. 1:12, 16; Откр. 3:1; Откр. 4:5; Откр. 5:1, 6; Откр. 8:2; Откр. 10:3; Откр. 15:1; Откр. 17:9).
Споменава се също половината на 7 – 3 ½, като образ на несъвършено време или прекъснат цикъл (Дан. 7:25; Дан. 8:14; Дан. 9:27; Дан. 12:8, 11 и сл.; Откр. 11:2 и сл.; Откр. 12:6, 14; Откр. 13:5).
Обратно, числото 6 (т.е. 7 – 1) символизира несъвършена пълнота или изкуствена съвършеност — най-известно в (Откр. 13:18) като 666.
Числото 12, като знак за дванадесетте племена на Израил, също се смята за число на съвършенството, и се използва символично за Божия народ. Оттам произлиза и значимата му употреба за дванадесетте апостоли на Иисус, които ще управляват дванадесетте племена на новия Израил (Мат. 19:28 и паралелни текстове). Поради това новият Йерусалим в книгата Откровение има: дванадесет порти, върху които са изписани имената на дванадесетте племена (Откр. 21:12), и дванадесет основи, носещи имената на дванадесетте апостоли (Откр. 21:14). По същата числова логика, спасеният народ възлиза на 144 000, т.е. дванадесет хиляди от всяко племе на Израил (Откр. 7:4–8). А дванадесетте звезди, които увенчават Жената (друг символ на новото човечество), вероятно намекват и за дванадесетте зодиакални знака (Откр. 12:1).
- Гематрии
Гематрия (видоизменена форма на думата „геометрия“) се нарича обичайната в древността теория, според която дадено число обозначава определено лице или предмет, защото числовата стойност на буквите, съставляващи името му, съответства на това число. В Библията има няколко конкретни примера за такава употреба.
Пример 1:
318-те спътници на Авраам (Бит. 14:14) вероятно съответстват на числовата стойност на името Елиезер, управителя на Авраам:
א + ל + י + ע + ז + ר =
1 + 30 + 10 + 70 + 7 + 200 = 318
Пример 2:
Разглеждано е и тълкуване, според което тройният цикъл от 14 поколения в родословието на Иисус (Мат. 1) представлява гематрия на името Давид:
- ד + ו + ד =
4 + 6 + 4 = 14
Това число 14 = 2 × 7, комбинира и символиката на седем (пълнота). Така Иисус може да бъде разглеждан като „троен Давид“, т.е. особено подчертано Давидов потомък и Месия.
Пример 3:
Без съмнение, числото на Звяра (666) в Откр. 13:18 е действителен пример за гематрия, дори ако начинът на изчисление остава предмет на спорове. Например, св. Ириней е считал, че то се отнася до името Λατείνος (латинец), което чрез гръцка гематрия дава: Λ (30) + Α (1) + Τ (300) + Ε (5) + Ι (10) + Ν (50) + Ο (70) + Σ (200) = 666, което символично обозначава Римската империя. Друго широко застъпено мнение е, че става дума за кесаря Нерон, чието име на иврит – נרון קסר (NRWN QSR), също дава числото 666:
נ (50) + ר (200) + ו (6) + נ (50) + ק (100) + ס (60) + ר (200) = 666
Така или иначе, символиката на числото 6 като несъвършенство (7–1) се добавя към криптираната идентичност.
ІІІ. Заключение
Някои библейски числа трябва да се тълкуват едновременно и символично, и чрез гематрия. Много често обаче ключът към тълкуването е изгубен за нас и е трудно (или невъзможно) да бъде възстановен.
Например, митичните възрасти на допотопните патриарси, макар и сравнително малко на брой в сравнение с тези в месопотамските легенди, вероятно имат някакво значение. Това е най-ясно при Енох, единствения праведен сред тях, който живее 365 години – точният брой дни в слънчевата година, символ на пълнота и съвършен ред.
Същото може би важи за: възрастите на патриарсите на Израил, общия брой преброени в Чис. 1:46, 38-те години от Йоан 5:5, 153-те големи риби от Йоан 21:11 – число, което вероятно е триъгълно число на 17: 1 + 2 + 3 + … + 17 = 153 и други подобни числови указания, чието скрито значение може само да се предполага.
Източник: Λεξικό Βιβλικής Θεολογίας, Έκδοση «Βιβλικό Κέντρο Άρτος Ζωής». Αθήνα 1980, превод и редакция Сава Агуридис