За въплъщението на Словото и по какъв начин То се въплъти заради нас (Йоан 1:14)
За да разберем въплъщението на Словото и неизказаното Му раждане от приснодевата Мария и за да осъзнаем дълбоко тайната на божествения план за спасението на човешкия род, скривана от векове (Ефес. 3:9), ще ни помогне следният познат образ:
При сътворението на прамайката Ева Бог взе одушевената страна на Адам и я завърши като жена. Затова не вдъхна в нея дихание на живот, както направи с Адам, а частта, която взе от неговата плът, завърши в тяло на жена. Начатъкът на духа, който тя получи заедно с одушевената плът, Бог усъвършенства като жива душа, създавайки с двете заедно друг човек.
По същия начин Творецът и Създател Бог взе от Света Мария одушевена плът като квас, малка наченка от нашата природа – т.е. от душата и тялото заедно – и я съедини със Своята непостижима и необятна Божественост. По-точно, Той съедини цялата ипостас на Своята Божественост с нашата природа, съединявайки ги, без да ги смеси, и направи тази плът свят храм. Така Творецът на Адам стана непроменимо и неизменно съвършен Човек.
Както Бог създаде жената от реброто на Адам, така, заемайки плът от дъщерята на Адам – приснодевата и Богородица Мария, Той я прие без семе и се роди по същия начин, както беше сътворен първият човек. Така, както Адам чрез грехопадението стана начатък на нашето раждане в тлението и смъртта, така и Христос, нашият Бог, с изпълнението на всяка правда стана начало на нашето възраждане в нетлението и безсмъртието. Това обяснява апостол Павел: „Първият човек е от земя, от пръст, вторият човек е Господ от небето. Какъвто е земният, такива са и земните; какъвто е небесният, такива са и небесните“ (1 Кор. 15:47-48). И още: „Начатък е Христос, после – онези, които са Христови“ (1 Кор. 15:23).
Тъй като Христос стана съвършен Човек – по душа и тяло, подобен на нас във всичко, освен в греха, Той ни предава своята Божественост чрез вярата ни в Него, правейки ни сродници с Него по природа и същност на Божествеността Му. Обърни внимание на новото и чудно тайнство: Бог Слово прие от нас плът, която по природа не притежаваше, и стана Човек, какъвто не беше. Оттогава Той предава на вярващите своята Божественост – която нито ангели, нито хора бяха придобили – и така ги прави богове по благодат и място, каквито не бяха. Така Той им дарява властта да бъдат Божии чеда (Йоан 1:12) и затова те станаха такива и винаги ще стават, и никога няма да престанат да стават. Чуй какво ни увещава апостол Павел: „Както носихме образа на земния, така ще носим и образа на небесния“ (1 Кор. 15:49).
И така Бог на всичко, чрез Своето телесно присъствие на земята, дойде, за да възстанови и обнови човека и да благослови цялото творение, което заради човека бе подложено на проклятие. Най-напред оживи душата, която прие, като я направи нетленна и я обожи, а тялото Си, макар и обожено, остави тленно и материално. Защото тялото, което яде и пие, труди се, поти се, бива вързано, издигнато на кръста и прободено, е тленно и материално, още повече че умря и бе положено в гроба. След възкресението Си Той въздигна и тялото Си нетленно, духовно, напълно божествено и нематериално (άυλο), затова и не счупи печатите на гроба си, минаваше и излизаше свободно през затворени врати.
Защо тогава не направи тялото Си духовно и нетленно заедно с душата? Защото, както Адам, след като вкуси от забранения плод, веднага умря духовно, а телесно – след много години, така и Христос първо възкреси и оживи душата, която бе наказана с епитимията на смъртта, а после устрои да даде нетление чрез възкресението и на тялото, което според старото решение се връщаше в земята. И не само това, но и слезе в ада, за да освободи от веригите душите на светиите, затворени там и ги постави в място на покой и непрестенна светлина. Телата обаче не възкреси, но ги остави в гробовете до общото възкресение.
Така и светиите от всички времена, и старите, и днешните, гледайки духовно, не виждат форма, вид или подобие, а светлина без форма, защото и те са светлина от Светлината, тоест, на Светия Дух. Но макар и да достигат до това състояние, телата им не стават веднага нетленни и духовни, а както желязото, което е нажежено до червено в огъня, придобива яркостта си, но когато се извади от него, отново става студено и черно, така и телата на светиите: участвайки и в божествения огън, тоест в Божията благодат, те се освещават, бидейки нажежени, те се пречистват, стават прозрачни (διαυγή) и по-ценни от другите тела. Но когато душата излезе от тялото, веднага и те се предават на тлението и бавно се разлагат. Други обаче се запазват в продължение на много години, без да са нито напълно нетленни, нито напълно тленни, но запазват в себе си чертите и на нетлението, и на тлението, докато не постигнат съвършено нетление и не бъдат възстановени при последното и общо възкресение на мъртвите. С каква цел?
Защото човешките тела не трябвало да бъдат възкресени и да станат нетленни преди обновяването на тварите, а както първо природата била създадена нетленна, а след това и човекът, така и сега първо творението трябва да бъде преобразено от тление в нетление, а след това заедно с него трябва да бъдат променени и обновени и тленните човешки тела, за да може човекът, вече духовен и безсмъртен, да обитава в място нетленно, вечно и духовно.
А че това е истина, чуйте апостол Петър, който свидетелства за това: „И ще дойде денят Господен, както крадец идва нощем; тогава небесата с шум ще преминат, стихиите ще пламнат и ще се разрушат, а земята и всички неща по нея ще изгорят.“ (2 Петр. 3:10, 12), но не за да изчезнат, а за да бъдат възкресени и събрани отново в по-добро и вечно състояние. Откъде става ясно това?
Чрез думите, които апостолът добавя след това: „Нови небеса и нова земя очакваме според обещанието Му“ (2 Петр. 3:13). Чие обещание? Със сигурност на Христос, Който казва: „Небето и земята ще преминат, а Моите думи няма да преминат“ (Мат. 24:35). Преминаването на небето означава неговата промяна, затова Той казва, че макар небето да се промени, Неговите думи ще останат непроменени и постоянни. Това е предсказано и от пророк Давид: „те ще загинат, а Ти ще пребъдеш; всички те като дреха ще овехтеят, и като наметало Ти ще ги промениш, – и ще се изменят;“ (Пс. 101:27-28). Какво може да бъде по-ясно от тези думи?
Източник: Βίβλος των Ηθικών, Слово 1, глава 3
Превод З. Каравълчева по новогръцкото издание на
Ι. Μονής Αγίου Συμεών του Νέου Θεολόγου, Κάλαμος Αττικής