Книга Притчи Соломонови - глава 14 - Словото стана плът

Книга Притчи Соломонови – глава 14

Мъдра жена урежда къщата си, а глупавата я съсипва с ръцете си.

Който ходи по прав път, бои се от Господа; но комуто пътищата са криви, той нехае за Него.

В устата на глупеца е бичът на гордостта, а устата на мъдрите ги запазват.

Дето няма волове, яслите са празни; а от силата на воловете има голяма печалба.

Верен свидетел не лъже, а лъжлив свидетел ще наговори много лъжи.

Разпътник търси мъдрост, и не намира; а за разумен знанието е леко.

Бягай от глупав човек, у когото не забелязваш разумни уста.

Мъдростта на разумния е да знае пътя си, а глупостта на безразсъдните е заблуда.

Глупците се смеят над греха, а посред праведните има благоволение.

Сърцето знае тъгата на душата си, и чужд се не меси в радостта му.

Къщата на беззаконните ще се съсипе, а жилището на праведните ще процъфти.

Има пътища, които се струват човеку прави, но краят им е път към смъртта.

И при смях някога сърцето боли, и краят на радостта бива тъга.

Човек с развратено сърце ще се насити от своите пътища, и добрият - от своите.

Глупавият вярва на всяка дума, а благоразумният е внимателен към своите пътища.

Мъдрият се бои и бяга от злото, а глупавият е лют и самонадеян.

Сприхавият може да стори глупост, но човек, който с умисъл прави зло, е омразен.

Невежите получават за свой дял глупост, а благоразумните се увенчават със знание.

Злите ще се преклонят пред добрите, и нечестивите - при вратата на праведника.

Сиромаха го мразят дори и неговите близки, а богатият има много приятели.

Който презира ближния си, греши, а който е милосърден към сиромаси, блажен е.

Не заблуждават ли се, които кроят зло? (не знаят милост и вярност, които вършат зло;) но милост и вярност има у добромислещите.

От всеки труд има печалба, а от празнословие - само вреда.

Венец на мъдрите е тяхното богатство, а глупостта на невежите си е глупост.

Верен свидетел души спасява, а лъжливият ще наговори много лъжи.

В страха пред Господа има твърда надежда, и на Своите синове Той е прибежище.

Страхът Господен е животен извор, който отдалечава от мрежите на смъртта.

В многолюден народ е величието на царя, а при малоброен народ тежко на господаря.

У търпелив човек разум много, а лютият изказва глупости.

Кроткото сърце е живот за тялото, а завистта е гнилеж за костите.

Който притеснява сиромаха, хули неговия Творец, а който почита Твореца, прави добро на нуждаещия се.

За своето зло нечестивият ще бъде отхвърлен, а праведният и при смъртта си има надежда.

Мъдростта почива в сърцето на разумния, а изсред глупавите се обажда.

Правда народ въздига, а беззаконие народи безчести.

Царят благоволи към разумния раб, а се гневи против оногова, който го позори.