Книга Притчи Соломонови – глава 14

1.
Мъдра жена урежда къщата си, а глупавата я съсипва с ръцете си.
2.
Който ходи по прав път, бои се от Господа; но комуто пътищата са криви, той нехае за Него.
3.
В устата на глупеца е бичът на гордостта, а устата на мъдрите ги запазват.
4.
Дето няма волове, яслите са празни; а от силата на воловете има голяма печалба.
5.
Верен свидетел не лъже, а лъжлив свидетел ще наговори много лъжи.
6.
Разпътник търси мъдрост, и не намира; а за разумен знанието е леко.
7.
Бягай от глупав човек, у когото не забелязваш разумни уста.
8.
Мъдростта на разумния е да знае пътя си, а глупостта на безразсъдните е заблуда.
9.
Глупците се смеят над греха, а посред праведните има благоволение.
10.
Сърцето знае тъгата на душата си, и чужд се не меси в радостта му.
11.
Къщата на беззаконните ще се съсипе, а жилището на праведните ще процъфти.
12.
Има пътища, които се струват човеку прави, но краят им е път към смъртта.
13.
И при смях някога сърцето боли, и краят на радостта бива тъга.
14.
Човек с развратено сърце ще се насити от своите пътища, и добрият - от своите.
15.
Глупавият вярва на всяка дума, а благоразумният е внимателен към своите пътища.
16.
Мъдрият се бои и бяга от злото, а глупавият е лют и самонадеян.
17.
Сприхавият може да стори глупост, но човек, който с умисъл прави зло, е омразен.
18.
Невежите получават за свой дял глупост, а благоразумните се увенчават със знание.
19.
Злите ще се преклонят пред добрите, и нечестивите - при вратата на праведника.
20.
Сиромаха го мразят дори и неговите близки, а богатият има много приятели.
21.
Който презира ближния си, греши, а който е милосърден към сиромаси, блажен е.
22.
Не заблуждават ли се, които кроят зло? (не знаят милост и вярност, които вършат зло;) но милост и вярност има у добромислещите.
23.
От всеки труд има печалба, а от празнословие - само вреда.
24.
Венец на мъдрите е тяхното богатство, а глупостта на невежите си е глупост.
25.
Верен свидетел души спасява, а лъжливият ще наговори много лъжи.
26.
В страха пред Господа има твърда надежда, и на Своите синове Той е прибежище.
27.
Страхът Господен е животен извор, който отдалечава от мрежите на смъртта.
28.
В многолюден народ е величието на царя, а при малоброен народ тежко на господаря.
29.
У търпелив човек разум много, а лютият изказва глупости.
30.
Кроткото сърце е живот за тялото, а завистта е гнилеж за костите.
31.
Който притеснява сиромаха, хули неговия Творец, а който почита Твореца, прави добро на нуждаещия се.
32.
За своето зло нечестивият ще бъде отхвърлен, а праведният и при смъртта си има надежда.
33.
Мъдростта почива в сърцето на разумния, а изсред глупавите се обажда.
34.
Правда народ въздига, а беззаконие народи безчести.
35.
Царят благоволи към разумния раб, а се гневи против оногова, който го позори.