Книга Премъдрост на Иисуса, син Сирахов - глава 38 - Словото стана плът

Книга Премъдрост на Иисуса, син Сирахов – глава 38

Почитай лекаря с чест според нуждата от него, защото Господ го е създал,

и лекуването е от Вишния, и от царя получава дар.

Знанието на лекаря ще възвиси главата му, и между велможите ще бъде на почит.

Господ е създал от земята лекарства, и благоразумен човек не ще ги пренебрегва.

Нали чрез дърво водата стана сладка, за да бъде позната Неговата сила?

Затова Той е дал на людете знание, за да Го прославят в Неговите чудни дела:

с тях Той лекува човека и премахва болестта му.

Който приготвя лекарства, прави от тях смес, и занятията му не се свършват, и чрез него бива добро по лицето на земята.

Синко, в болестта си не бивай небрежен, а се моли Господу, и Той ще те изцели.

Остави греховния живот, изправи ръцете си и очисти сърцето от всякакъв грях.

Възнес благоухание и споменна жертва от семидал и направи тлъст принос, като да си вече на умиране;

и дай място на лекаря, защото и него Господ е създал, и да се не отдалечава той от тебе, защото е потребен.

В някое време и в ръцете на лекарите има успех;

защото и те се молят Господу, за да им помогне да дадат на болния облекчение и изцеление за продължаване живота.

Но който съгрешава пред Твореца си, да падне в ръцете на лекаря!

Синко, пролей сълзи над умрелия и, като да си подвъргнат на жестока злочестина, почни да плачеш; облечи прилично тялото му и не се отнасяй небрежно към погребението му;

горчив да бъде плачът ти, и топло риданието, и продължи тъгуването си по него, според достойнството му, ден или два, за да избегнеш осъждане, - и тогава утеши се от тъгата;

защото от тъга бива смърт, и сърдечна тъга сила изтощава.

Със злочестината пребъдва и тъга, и животът на сиромаха е тежък за сърцето.

Не предавай сърцето си на тъга, отдалечавай я от себе си, като си спомняш за края.

Не забравяй това, защото няма връщане, и нему не ще принесеш полза, а на себе си ще повредиш.

Спомни си за присъдата над мене, защото тя е също и над тебе: "мене вчера, а тебе днес."

С упокояване на мъртвия успокой и паметта му, и утеши се за него след изхода на душата му.

Книжовна мъдрост се придобива в благоприятно свободно време, и който си има малко занятия, може да придобие мъдрост.

Как може да стане мъдър оня, който борави с орало и се хвали с бич, кара волове и е зает с техни работи, и чийто разговор е само за юнци?

Сърцето му е заето с това, да прокарва бразди, и грижата му - за кърма на телиците.

Тъй и всякой дърводелец и зидар, който прекарва нощта като ден: който борави с резба, той заляга да направи формата разнообразна,

насочва сърцето си към това, щото изображението да има прилика, и грижата му е да завърши делото в съвършенство.

Тъй и ковачът, който седи при наковалнята и мисли за изделие от желязо: димът от огъня изнурява тялото му, и той се бори с горещината от пещта;

шумът от чука заглушава слуха му, и очите му са впити в образеца на съдината;

сърцето му се стреми да свърши делото, и грижата му е да го обработи в съвършенство.

Тъй и грънчарят, който седи над своята работа и с нозете си върти колелото,

който постоянно се грижи за работата си, и чиято работа е цяла изчислена:

с ръката си дава форма на глината, а с нозе омекчава коравината й;

той устремява сърцето си да свърши добре съдината, и грижата му е да очисти пещта.

Всички тия се надяват на ръцете си, и всякой се съвършенствува в своята работа;

без тях нито град се построява, нито жители се населяват и живеят в него;

и все пак в събрание тях не канят, на съдийско седалище не седят и не разсъждават за съдебни наредби, не произнасят оправдания и присъди и с притчи се не занимават;

но поддържат световния живот, и молитвата им е за успеха на тяхното художество.