Трета книга Моисеева - Левит - глава 6 - Словото стана плът

Трета книга Моисеева – Левит – глава 6

И каза Господ на Моисея, думайки:

ако някой съгреши и извърши престъпление пред Господа и отрече пред ближния си онова, що му е било поверено, или у него оставено, или от него откраднато, или измами ближния си,

или намери нещо изгубено и отрече това и лъжливо се закълне за каквото и да е, което човеците вършат и чрез това грешат, -

то, като съгреши и стане виновен, той трябва да върне откраднатото, що е откраднал, или отнетото, що е отнел, или повереното, що му е било оставено, или изгубеното, що е намерил:

всичко това, за което лъжливо се е заклел, той трябва напълно да го върне и към това да прибави една пета част и даде ономува, комуто принадлежи, в деня, когато принася жертва за вина.

И за вината си нека принесе Господу при свещеника в жертва за вина от овчето стадо овен без недостатък, според твоя оценка,

а свещеникът ще го очисти пред Господа и ще му бъде простено, каквото и да е сторил, всичко, в каквото се е той провинил.

Каза още Господ на Моисея, думайки:

заповядай на Аарона и на синовете му: ето законът за всесъжение: всесъжението нека стои върху огнището на жертвеника цяла нощ до сутринта, и огънят нека гори върху жертвеника (и да не изгасва).

Нека свещеникът облече ленената си дреха, като надене също и долната ленена дреха, и нека снеме пепелта от всесъжението, което огънят е изгорил на жертвеника, и да я остави до жертвеника.

След това нека съблече дрехите си и облече други дрехи и нека изнесе пепелта вън от стана на чисто място.

А огънят на жертвеника да гори (и) да не изгасва; нека свещеникът запалва върху него дърва всяка заран, да слага отгоре му всесъжение, и да изгаря на него тлъстината на мирната жертва;

нека огънят гори винаги на жертвеника и да не изгасва.

Ето законът за хлебния принос: (свещениците) синовете Ааронови да го донасят пред Господа при жертвеника.

Нека (свещеникът) вземе с шепата си от хлебния принос и от пшеничното брашно и от елея и всичкия ливан, който е върху жертвата, и ги изгори на жертвеника: това е приятно благоухание, за спомен пред Господа.

А останалото от него да ядат Аарон и синовете му; то трябва да се яде безквасно, на свето място; в двора на скинията на събранието да го ядат;

то не бива да се пече квасно. Това Аз им давам за дял от Моите жертви. Това е велика светиня, както жертвата за грях и жертвата за вина.

Всички Ааронови потомци от мъжки пол могат да я ядат. Това е вечен дял от жертвите Господни в поколенията ви. Всичко, що се допре до тях, ще се освети.

Каза още Господ на Моисея, думайки:

ето приносът от Аарона и от синовете му, който ще принесат Господу в деня, когато той бъде помазан: десета част от ефа пшенично брашно за постоянна жертва; едната половина от това за заран, а другата - за вечер.

Жертвата трябва да бъде приготвена в тава, с елей; напоена с елей, принасяй я на късове, както се начупва на късове хлебният принос; принасяй я за приятно Господу благоухание.

Това трябва да извършва свещеникът от синовете му, който е помазан вместо него: това е вечна Господня наредба. Жертвата трябва цяла да се изгаря.

И всеки хлебен свещеников принос трябва цял да се изгаря, а не да се изяда.

Каза още Господ на Моисея, думайки:

кажи на Аарона и на синовете му: ето законът за жертвата за грях: жертвата за грях трябва да се коли пред Господа на онова място, дето се коли всесъжението. Това е велика светиня.

Свещеникът, който извършва жертва за грях, нека я яде; тя трябва да се изяда на свето място - в двора на скинията на събранието.

Всичко, що се допре до месото й, ще се освети; и ако с кръвта й се опръска дрехата, изпери опръсканото на свето място.

Глиненият съд, в който тя се е варила, трябва да се строши; ако ли се е варила в меден съд, той трябва да се изчисти и измие с вода.

Всяко мъжко от свещенически род може да я яде: това е велика (Господня) светиня.

А всяка жертва за грях, от чиято кръв се внася в скинията на събранието за очистяне в светилището, не бива да се яде: тя трябва да се изгаря на огъня.