Съборно послание на св. ап. Иакова – глава 4

1.
Отде у вас тия вражди и разпри? Нали оттам, от вашите сладострастия, които воюват в членовете ви?
2.
Желаете, пък нямате; убивате и завиждате, а не можете да достигнете; препирате се и враждувате, а нямате, защото не просите.
3.
Просите, а не получавате, защото зле просите, - за да го разпилеете във вашите сладострастия.
4.
Прелюбодейци и прелюбодейки! не знаете ли, че приятелството със света е вражда против Бога? Който, прочее, поиска да бъде приятел на света, враг става на Бога.
5.
Или мислите, че напразно говори Писанието: "до ревнивост Бог обича духа, който е вселил в нас"?
6.
Но по-голяма благодат дава; затова е казано: "Бог се противи на горделиви, а на смирени дава благодат".
7.
И тъй, покорете се Богу; опълчете се против дявола, и той ще побегне от вас.
8.
Приближете се към Бога, и Той ще се приближи към вас; очистете ръце, грешници, изправете сърца, двоедушни.
9.
Понесете страдания, плачете и ридайте: смехът ви нека се обърне на плач, и радостта - на тъга.
10.
Смирете се пред Господа, и ще ви въздигне.
11.
Не се клеветете, братя: който клевети брата или съди брата си, той клевети закона и съди закона; ако пък съдиш закона, ти не си изпълнител на закона, а съдия.
12.
Един е Законодателят и Съдията, Който може да спаси и погуби: а ти кой си, който съдиш другиго?
13.
Чуйте сега вие, които казвате: "днес-утре ще тръгнем за еди-кой си град и ще проживеем там една година, ще търгуваме и ще спечелим",
14.
вие, които не знаете, какво ще се случи утре: защото вашият живот какво е? па'ра, която се явява за малко време, па изчезва.
15.
Вместо да казвате: "ако ще Господ и бъдем живи, ще направим това или онова",
16.
сега в своята надутост се хвалите: всяка такава хвалба е лукава.
17.
И тъй, грях ономува, който знае да прави добро, а не прави.