Книга на пророк Даниила – глава 3

1.
Цар Навуходоносор направи златен истукан, висок шейсет лакти, широк шест лакти, и постави го на поле Деир, в областта Вавилонска;
2.
и проводи цар Навуходоносор да съберат сатрапи, наместници, воеводи, върховни съдии, ковчежници, законоведци, съдници и всички областни управители, да дойдат на тържественото откриване истукана, който бе поставил цар Навуходоносор.
3.
И събраха се сатрапи, наместници, военачалници, върховни съдии, ковчежници, законоведци, съдници и всички областни управители за откриване на истукана, който цар Навуходоносор бе поставил, и застанаха пред истукана, що бе въздигнал Навуходоносор.
4.
Тогава глашатай високо се провикна: "обажда ви се вам, народи, племена и езици:
5.
щом чуете звук от тръба, пищялка, цитра, цафара, гусла и симфония, и всякакви свирала, паднете и се поклонете на златния истукан, който постави цар Навуходоносор;
6.
а който не падне и не се поклони, веднага ще бъде хвърлен в горяща огнена пещ".
7.
Затова, кога всички народи чуха звук от тръба, пищялка, цитра, цафара, гусла и всякакви свирала, паднаха всички народи, племена и езици и се поклониха на златния истукан, който цар Навуходоносор бе поставил.
8.
В това също време дойдоха някои от халдейците и наклеветиха иудеите.
9.
Те казаха на цар Навуходоносора: "царю, да си жив довека!
10.
Ти, царю, даде заповед, всеки човек, щом чуе глас от тръба, пищялка, цитра, цафара, гусла, симфония и всякакви свирала, да падне и се поклони на златния истукан;
11.
а който не падне и не се поклони, той трябва да бъде хвърлен в горяща огнена пещ.
12.
Има иудейски мъже, които си поставил над делата в страната Вавилонска, Седрах, Мисах и Авденаго'; тия мъже не се покоряват на твоята заповед, царю, на твоите богове не служат и на златния истукан, който ти си поставил, не се покланят".
13.
Тогава Навуходоносор в гняв и ярост заповяда да доведат Седраха, Мисаха и Авденаго'; и доведоха тия мъже при царя.
14.
Навуходоносор им каза: "с умисъл ли вие, Седрахме, Мисахе и Авденаго' не служите на моите богове, и на златния истукан, който поставих, не се покланяте?
15.
Отсега, ако сте готови, щом чуете звук от тръба, пищялка, цитра, цафара, гусла, симфония и всякакви свирала, паднете и се поклонете на истукана, който направих; ако ли не се поклоните, веднага ще бъдете хвърлени в горяща огнена пещ, и тогава кой Бог ще ви избави от ръката ми?"
16.
Отговориха Седрах, Мисах и Авденаго' и казаха на цар Навуходоносора: "няма нужда да ти отговаряме на това.
17.
Нашият Бог, Комуто ние служим, е силен да ни спаси от горящата огнена пещ, и от твоята ръка, царю, ще ни избави.
18.
Ако ли и това не бъде, нека ти е известно, царю, че няма да служим на твоите богове, и на златния истукан, що си поставил, няма да се поклоним".
19.
Тогава Навуходоносор се изпълни с ярост, и видът на лицето му се измени против Седраха, Мисаха и Авденаго', и той заповяда да опалят пещ седем пъти по-силно, отколкото обикновено я опалваха;
20.
и заповяда на най-силните от войската си мъже да вържат Седраха, Мисаха и Авденаго' и да ги хвърлят в горящата огнена пещ.
21.
Тогава тия мъже бяха вързани с долните си и горните дрехи, с превръзки на глава и с другите си дрехи и бидоха хвърлени в горящата огнена пещ.
22.
И понеже заповедта царева беше строга, и пещта опалена извънредно много, пламъкът от огъня умъртви людете, които хвърлиха Седраха, Мисаха и Авденаго'.
23.
А тримата тия мъже - Седрах, Мисах и Авденаго' - паднаха в горящата огнена пещ вързани.
24.
* (И ходеха сред пламъка, възпявайки Бога и благославяйки Господа.
25.
Тогава Азария стана и взе да се моли и, като отвори устата си сред огъня, възгласи:
26.
"благословен си, Господи, Боже на отците ни, хвално и прославено да е името Ти вовеки.
27.
Защото Ти си праведен във всичко, що направи с нас, и Твоите всички дела са истински, Твоите пътища - прави и Твоите всички съдби - истински.
28.
Ти извърши истински съд във всичко, що напрати против нас и против Иерусалим, светия град на отците ни, защото по истина и по съд Ти напрати всичко това против нас за нашите грехове.
29.
Защото ние съгрешихме и постъпихме беззаконно, като отстъпихме от Тебе, и във всичко съгрешихме;
30.
Твоите заповеди не слушахме и не ги пазихме и не постъпвахме, както ни бе заповядал, за да ни бъде добре.
31.
И всичко, що ни Ти напрати, и всичко, що стори с нас, стори по истински съд, -
32.
и ни предаде в ръцете на беззаконни врагове, на най-омразни отстъпници и на неправосъден и най-зъл цар по цяла земя.
33.
И сега не можем да отворим устата си; ние станахме за срам и похула на Твоите раби и на ония, които Те почитат.
34.
Но не ни предавай завинаги заради Твоето име и не разрушавай завета Си.
35.
Не отнимай от нас милостта Си заради Авраама, Твоя възлюбен, заради Исаака, Твоя раб, и Израиля, светия Твой,
36.
на които си казал, че ще умножиш семето им като звездите небесни и като пясъка на брега морски.
37.
Намалени сме, Господи, повече от всички народи и сме унижени сега по цяла земя за нашите грехове,
38.
и нямаме сега ни княз, ни пророк, ни вожд, ни всесъжение, ни жертви, ни приноси, ни тамян, нито място, да Ти принесем жертва и да намерим Твоята милост.
39.
Но със съкрушено сърце и със смирен дух нека бъдем приети.
40.
Както при всесъжение на овни и юнци, както при хиляди тлъсти агнета, тъй да Ти бъде благоугодна жертвата ни днес пред Тебе; защото няма срам за ония, които се Тебе уповават.
41.
И сега ние Те следваме от все сърце и Ти се боим и търсим Твоето лице.
42.
Не ни посрамяй, но стори с нас по Твоето снизхождение и по голямата Си милост;
43.
избави ни чрез силата на чудесата Си и дай слава на името Си, Господи,
44.
та да се посрамят всички, които вършат зло на Твоите раби, да се посрамят с цялата си мощ, и силата им да се съкруши,
45.
за да познаят, че Ти, Господ Бог, си един и славен по цяла вселена."
46.
А в това време царските слуги, които ги бяха хвърлили, не преставаха да разпалят пещта с нефт, смола, кълчища и храсти,
47.
и дигаше се пламък над пещта четирийсет и девет лакти
48.
и откъсваше се и изгаряше ония от халдейците, които достигаше около пещта.
49.
Но Ангел Господен слезе в пещта заедно с Азария и ония, които бяха с него,
50.
и изхвърли огнения пламък из пещта и направи тъй, че сред пещта се яви като че шумлив влажен вятър, и огънят никак не се допираше до тях и не ги повреди, нито ги смути.
51.
Тогава тия тримата сякаш с едни уста взеха да пеят в пещта, да благославят и прославят Бога:
52.
"благословен си Ти, Господи, Боже на отците ни, и хвален и прославен вовеки, и благословено е името на Твоята слава, име свето и прехвално и прославено вовеки.
53.
Благословен си Ти в храма на светата Твоя слава, прехвален си и прославен вовеки.
54.
Благословен си Ти, Който видиш бездната, Който седиш над Херувими, и си прехвален и прославен вовеки.
55.
Благословен си Ти върху престола на славата на Твоето царство, прехвален си и прославен вовеки.
56.
Благословен си Ти върху твърдта небесна, прехвален си и прославен вовеки.
57.
Всички дела Господни, благословете Господа, пейте и Го прославяйте вовеки.
58.
Ангели Господни, благословете Господа, пейте и Го прославяйте вовеки.
59.
Благословете, небеса, Господа, пейте и Го прославяйте вовеки.
60.
Благословете Господа, всички води, които сте по-високо от небесата, пейте и Го прославяйте вовеки.
61.
Благословете Господа, всички сили Господни, пейте и Го прославяйте вовеки.
62.
Благословете Господа, слънце и луно, пейте и Го прославяйте вовеки.
63.
Благословете Господа, звезди небесни, пейте и Го прославяйте вовеки.
64.
Благословете Господа, всички дъждове и роси, пейте и Го прославяйте вовеки.
65.
Благословете Господа, всички ветрове, пейте и Го прославяйте вовеки.
66.
Благословете Господа, огън и жар, пейте и Го прославяйте вовеки.
67.
Благословете Господа, студ и пек, пейте и Го прославяйте вовеки.
68.
Благословете Господа, роса и скреж, пейте и Го прославяйте вовеки.
69.
Благословете Господа, нощи и дни, пейте и Го прославяйте вовеки.
70.
Благословете Господа, светлина и тъмнина, пейте и Го прославяйте вовеки.
71.
Благословете Господа, лед и мраз, пейте и Го прославяйте вовеки.
72.
Благословете Господа, скреж и сняг, пейте и Го прославяйте вовеки.
73.
Благословете Господа, мълнии и облаци, пейте и Го прославяйте вовеки.
74.
Да благослови Господа земята, да пее и да Го прославя вовеки.
75.
Благословете Господа, планини и хълмове, пейте и Го прославяйте вовеки.
76.
Благословете Господа, всички израстъци по земята, пейте и Го прославяйте вовеки.
77.
Благословете Господа, извори, пейте и Го прославяйте вовеки.
78.
Благословете Господа, моря и реки, пейте и Го прославяйте вовеки.
79.
Благословете Господа, китове и всичко, що се движи във водите, пейте и Го прославяйте вовеки.
80.
Благословете Господа, всички птици небесни, пейте и Го прославяйте вовеки.
81.
Благословете Господа, зверове и всички добитъци, пейте и Го прославяйте вовеки.
82.
Благословете Господа, синове човешки, пейте и Го прославяйте вовеки.
83.
Благослови, Израилю, Господа, пей и Го прославяй вовеки.
84.
Благословете Господа, свещеници Господни, пейте и Го прославяйте вовеки.
85.
Благословете Господа, раби Господни, пейте и Го прославяйте вовеки.
86.
Благословете Господа, духове и души на праведните, пейте и Го прославяйте вовеки.
87.
Благословете Господа, праведни и смирени по сърце, пейте и Го прославяйте вовеки.
88.
Благословете Господа, Анание, Азарие и Мисаиле, пейте и Го прославяйте вовеки, защото Той ни извлече из ада и ни спаси от ръката на смъртта, избави ни изсред пещта на горящия пламък, избави ни изсред огъня.
89.
Славете Господа, защото Той е благ, защото милостта Му е вовеки.
90.
Благословете Бога на боговете, всички, които почитате Господа, пейте и славете, защото милостта Му е вовеки".)
91.
Цар Навуходоносор (като чу, че те пеят) биде смаян, стана бързо и каза на велможите си: "нали трима души вързани хвърлихме в огъня?" Те отговориха на царя: "наистина тъй, царю!"
92.
На това той рече: "ето, аз виждам четирима души, невързани да ходят сред огъня, и нищо им няма; и видът на четвъртия е подобен на сина Божий".
93.
Тогава Навуходоносор се приближи до устата на разпалената с огън пещ и рече: "Седрахе, Мисахе и Авденаго', раби на Всевишния Бог, излезте и дойдете!" Тогава Седрах, Мисах и Авденаго' излязоха изсред огъня.
94.
И като се събраха сатрапи, наместници, военачалници и съветници цареви, видяха, че върху телата на тия мъже огънят не е имал сила, дори космите на главата не бяха опърлени, и дрехите им не бяха изменени, и дори миризма от изгорено нямаше от тях.
95.
Тогава Навуходоносор рече: благословен Бог Седрахов, Мисахов и Авденагов, Който проводи Своя Ангел и избави рабите Си, които се Нему надяваха и не послушаха царската повеля и предадоха телата си (на огън), за да не служат и да се не покланят на друг бог, освен на своя Бог!
96.
И от мене се дава повеля; който от всеки народ, племе и език изговори хула против Бога Седрахов, Мисахов и Авденагов, да бъде насечен на късове, и къщата му да се обърне на развалини, защото няма друг бог, който да може така да избавя".
97.
Тогава царят въздигна Седраха, Мисаха и Авденаго' в страната Вавилонска (възвеличи ги и ги удостои с началство над другите иудеи в царството си).
98.
Цар Навуходоносор към всички народи, племена и езици, които живеят по цяла земя: мирът да ви се умножи!
99.
Угодно ми е да ви обадя личбите и чудесата, които Всевишният Бог извърши над мене.
100.
Колко велики са личбите Му, и колко мощни чудесата Му! Царството Му е царство вечно, и владичеството Му - из рода в род.