Втора книга Макавейска – глава 11

1.
След твърде малко време Лисий, настойник и сродник царев, наместник царски, с голямо огорчение понасяйки това, що се случи,
2.
събра до осемдесет хиляди пехота и цялата конница и потегли против иудеите, с намерение да направи от града им живелище за елини,
3.
храма да обложи с данък, както другите езически капища, а свещеноначалството да направи всяка година да се продава.
4.
Никак не помисли той за Божията сила, понеже се надяваше на десетките хиляди пешаци, на хилядите конници и на осемдесетте слона.
5.
Като навлезе в Иудея и наближи до укрепеното място Ветсур, който бе на пет стадии от Иерусалим, обсади го.
6.
Като се научиха Макавей и неговите, че той обсажда крепостите, с плач и сълзи заедно молеха Господа, да проводи добър Ангел за спасение на Израиля.
7.
А сам Макавей, като грабна пръв оръжието, убеждаваше другите заедно с него, излагайки се на опасност, да помогнат на братята; и те веднага драговолно излязоха с него на поход.
8.
Като наближиха до Иерусалим, веднага им се яви за предводител конник в бяла дреха, на когото звякаше златно оръжие.
9.
Всички заедно благодариха на милосърдния Бог и се укрепиха духом, готови да съкрушат не само човеци, но и люти зверове и дори железни стени.
10.
Тъй отидоха те под закрила на небесния съратник, с милост Господня към тях.
11.
Като лъвове се хвърлиха те върху неприятелите и убиха от тях единайсет хиляди пешаци и хиляда и шестстотин конници, а всички други обърнаха в бяг.
12.
Повечето от тях, бидейки ранени, се спасяваха съвсем голи, и само Лисий се спаси чрез срамно бягство.
13.
Но, бидейки небезразсъден и обсъждайки в себе си случилото се с него поражение, разбра, че евреите са непобедими, защото Всемогъщият Бог им съратствува; затова прати до тях
14.
да ги уверят, че той се съгласява на всички законни искания и ще убеди царя да бъде техен приятел.
15.
Макавей, имайки предвид само ползата, съгласи се на всичко, що предявяваше Лисий; защото царят одобри всичко, що Макавей предложи на Лисия в писмо досежно иудеите.
16.
А писмото, писано от Лисия до иудеите, беше с това съдържание: "Лисий до иудейския народ - поздрав.
17.
Пратените от вас Иоан и Авесалом, като предадоха подписания отговор, застъпиха се за това, що беше писано в него.
18.
И тъй, каквото трябваше да се докладва на царя, обясних, и каквото можеше да се приеме, на това той се съгласи.
19.
Затова, ако пазите добро разположение към правителството, ще се постарая и занапред да ви помагам за добро.
20.
За подробностите пък поръчах както на вашите, тъй и на моите пратеници да водят преговори с вас.
21.
Бъдете здрави! Сто четирийсет и осма година, месец диоскоринтий, двайсет и четвъртий ден".
22.
А писмото на царя имаше това съдържание: "цар Антиох до брата Лисия - поздрав.
23.
От онова време, откак баща ми отиде при боговете, нашето желание е, поданиците на царството да остават необезпокоявани при извършване своите работи.
24.
Но когато чухме, че иудеите се не съгласяват с предприетото от баща ми нововъведение на елински обичаи, а предпочитат своите си наредби, и затова молят да им бъде позволено да пазят своите си закони,
25.
то, желаейки и този народ да не бъде обезпокояван, нареждам, щото храмът им да бъде възстановен, и те да си живеят по обичая на дедите си.
26.
Затова добре ще сториш, ако пратиш до тях и сключиш мир с тях, та като знаят нашите намерения, да кротуват и да се занимават весело с работите си".
27.
А към народа царевото писмо беше такова: "цар Антиох до иудейските старейшини и до другите иудеи - поздрав.
28.
Ако сте здрави, това ви и желаем; и ние сме здрави.
29.
Менелай ни обади, че вие желаете да се срещате с вашите, които са у нас.
30.
Затова на ония, които ще идат до трийсетия ден на месец ксантик, давам дясна ръка за уверение на тяхната безопасност;
31.
иудеите могат да употребяват своя храна и да си пазят законите, както и преди, и никой от тях няма да бъде обезпокояван за минали грешки.
32.
Аз проводих до вас Менелая, за да ви успокои.
33.
Бъдете здрави! Сто четирийсет и осма година, петнайсети ден от месец ксантик".
34.
Проводиха до тях писмо и римляните със следното съдържание: "Квинт Мемий и Тит Манлий, старейшини римски, до иудейския народ - поздрав.
35.
Каквото ви е отстъпил Лисий, царев сродник, това и ние потвърждаваме.
36.
А за това, що е той признал за нужно да докладва на царя, като размислите, пратете незабавно някого, за да можем да сторим, каквото е за вас потребно, защото ние тръгваме за Антиохия.
37.
Затова побързайте и пратете някого, за да знаем и ние, на какво сте мнение.
38.
Бъдете здрави! Сто четирийсет и осма година, петнайсети ден на ксантик".