Раздел 1
Тъй като мнозина от повярвалите в Христос измежду езичниците смятат, че тази книга принадлежи на Давид, и я озаглавяват „Псалми на Давид“, необходимо е да изложим онова, което е достигнало до нас за нея.
Евреите са озаглавили книгата сефер техилим („Книга на хваленията“), а в Деяния на апостолите тя е наречена „Книга на Псалмите“, както гласи самият текст: „както е писано в книгата на Псалмите“. В заглавието на книгата тук не стои ничие лично име.
Причината е, че в нея не са записани слова само на един човек, а са събрани произведения на мнозина. Според преданието Ездра след плена събрал в едно псалми на различни автори, както и слова, които не непременно представляват псалми.
Така в надписанията на едни стои името на Давид, на други – на Соломон, а на трети – на Асаф. Има също някои на Идитун, други – на синовете Корееви, както и на Моисей.
Следователно, щом слова на толкова различни автори са събрани заедно, онзи, който знае това, не би могъл да твърди, че цялата книга принадлежи единствено на Давид.
Раздел 2
Следва да изследваме и псалмите без надписание – на кого трябва да предполагаме, че принадлежат. Защо пред тях не стои дори най-простото надписание: „Псалом Давидов“? Или, ако не са псалми, още по-простото: „На Давид“, без никакво допълнение?
Ние предположихме, че там, където стои само това последно надписание, казаното не е нито псалом, нито песен, а някакво слово, произлязло от Светия Дух и записано за полза на онзи, който е способен да го разбира.
До мен достигна и едно еврейско предание относно последните псалми. Тъй като много от тях били без надписание, а единственият предхождащ ги псалом имал надписание „На Давид“, преданието твърдеше, че по силата на общото отнасяне и последващите трябва да бъдат смятани за Давидови.
И ако това е така, логично е и останалите псалми без надписание да принадлежат на онези автори, чиито имена правилно са посочени в надписанието на непосредствено предхождащите ги псалми.
Раздел 3
Нека изследваме и защо псалмите са сто и петдесет.
Числото петдесет е свещено. Що се отнася до дните, това е видно от широко известната Петдесетница, която означава освобождаване от трудовете и радост. Поради това през тези дни е постановено нито да се пости, нито да се прекланят колене. Защото всичко това е образ на великото празненство, приготвено в бъдещия век, чиято сянка за Израил съществувала още тук, на земята.
Що се отнася до годините, така нареченият у евреите юбилей е петдесетата година. В нея се съдържат още по-големи дарове от онези на седмогодишните периоди: освобождаване на робите, опрощаване на дълговете, освобождаване от земеделски труд и от всякаква обработка на земята, а през юбилейната година нивите и домовете, които поради различни житейски нужди са били отчуждени от бащите, се възстановяват на рода.
И светото Евангелие познава опрощение, свързано с числото петдесет, както и с родственото и близкото до него число петстотин. Защото не напразно се дава опрощение на дълг от петдесет и от петстотин динария.
Следователно и химните към Бога, възпявани за погубването на враговете и като благодарност за Божиите благодеяния, е трябвало да съдържат не една петдесетица, а три – в името на Отца и Сина и Светия Дух.
Раздел 4
Петдесетицата съдържа седем седмици – съботи на съботите – и след завършването на тези съботи едно ново начало, което стои над съботите, в осмия ден, като начало на истински нов покой.
И онзи, който е способен, нека проследи това и в Псалмите. Да открие основанията за числовото разположение на всеки от тях, както ще покажем, е дело, което надхвърля човешките сили.
Например не напразно осмият псалом носи надписанието „За линoвете“, защото съдържа завършването на плодовете в осмицата. Преди осмото число още не би могло да настъпи времето за вкусването на плодовете на истинската Лоза.
А вторият псалом с надписание „За линoвете“ е осемдесетият, съдържащ друга осмица – осмицата в десетиците.
Осемдесет и третият пък съчетава две свещени числа – осем в десетиците и три в единиците […].
Петдесетият псалом е този, който проси опрощение на греховете и съдържа изповед. Защото, както числото петдесет в Евангелието е свързано с опрощението, свидетелствайки за смисъла на юбилея, така и молещият се с думите на това изповедание се надява именно в петдесетото число да получи опрощение.
И отново има така наречените „песни на възкачванията“, които са петнадесет на брой – колкото били и стъпалата на храма. Вероятно с това се показва, че възхожданията се съдържат в числата седем и осем.
Началото на песните на възкачванията е от сто и двадесетия псалом, наречен просто „псалом“, както свидетелстват най-точните преписи. А сто и двадесет е число, обозначаващо съвършенството на човешкия живот.
Стоният псалом, който започва с думите: „Милост и съд ще възпявам Тебе, Господи“, съдържа образа на живота на светеца, който пребъдва в общение с Бога.
А сто и петдесетият завършва с думите: „Всичко, що диша, да хвали Господа“.
Раздел 5
Но понеже, както казахме, да се направи това за всеки отделен псалом и да се открият основанията за неговото място е изключително трудно и почти непостижимо за човешката природа, ще се задоволим с казаното, като само добавим, за да очертаем общата картина, че псалмите, които изглеждат свързани с определени исторически събития, не са разположени според хронологичния ред на библейската история.
Причината за това не е друга, освен числата, на чиито места са разположени псалмите.
Например историческото събитие, свързано с петдесет и първия псалом, е по-ранно от онова, с което е свързан петдесетият. Защото всички признават, че случилото се с Доик Идумеянин, който наклеветил Давид пред Саул, предхожда греха на Давид по отношение на Урия.
И не без основание онова, което в историята се случило по-късно, е поставено преди онова, което исторически е по-ранно. Защото, както вече казахме, темата за опрощението е сродна с числото петдесет, докато онзи, който не бил достоен за опрощение, преминал отвъд петдесетото число – както Доик Идумеянин, за когото се разказва в петдесет и първия псалом.
Също така и за третия псалом, понеже е казан, „когато Давид бягаше от лицето на сина си Авесалом“, за онези, които са чели книгите Царства, е ясно, че това събитие е станало след събитията, свързани както с петдесет и първия, така и с петдесетия псалом.
Ако някой се задълбочи по-продължително в подобни случаи и внимателно сравнява историческите събития с надписанията, ще открие по-точно основанията за реда на Псалмите.
Раздел 6
Вероятно има определен смисъл и в това, че единствен Давид сред пророците пророчествал с музикален инструмент – онзи, който у гърците се нарича псалтир, а у евреите набла. Сред музикалните инструменти именно той е най-прав, без никаква извивка.
При това звукът му не се поражда от долната част, както става при китарата и при някои други инструменти, а отгоре.
А какво друго би могло да бъде инструментът, който получава отгоре началото на своя ритмичен звук, ако не тялото на Христос и на Неговите светии?
Това е инструмент, който е запазил съвършена правота, защото „Той не стори грях, нито се намери лъст в устата Му“; инструмент съзвучен, хармоничен и благозвучен, който не е възприел в себе си никакво човешко неблагозвучие и не е извършил нищо против хармонията, но във всичко е запазил съзвучието с Отца.
Както Сам Той казва: „Който иде от земята, земен е и като земен говори; Който иде от небето, каквото е видял и чул, за него свидетелствува“.
Раздел 7
Остава да разгледаме разликата между „псалми“, „песни“, „песни на псалом“ и „псалми на песен“.
Смятаме, че псалми са онези произведения, които се изпълняват единствено на инструмент, без към него да се присъединява човешки глас, и сякаш чрез самия инструмент се изрича съдържанието им.
Песни пък са онези, които се изпълняват с човешкия глас, като устата поема върху себе си музикалното възвестяване и го произнася в хармония.
Песни на псалом има тогава, когато най-напред започва инструментът, а след него на второ място се присъединява гласът, следвайки музиката на струните.
А псалми на песен има тогава, когато първо започва гласът, а след него се присъединява сродният нему звук, предаден ритмично чрез инструментите.
Това е буквалното значение на тези наименования.
А според законите на духовното тълкуване псалом би имало тогава, когато, удряйки инструмента – тоест тялото – чрез добри дела, извършваме добро действие, макар още да не сме напреднали особено в съзерцанието.
Песен има тогава, когато независимо от практическото действие съзерцаваме тайните на истината, съгласяваме се с тях и мислим най-възвишено за Бога и за Неговите слова, докато познанието просвещава и мъдростта се разкрива ясно в душите ни.
Песен на псалом има тогава, когато доброто действие предхожда, съгласно казаното: „Пожела ли мъдрост – пази заповедите, и Господ ще ти я даде“, и след като Бог ни е признал за достойни за истината, започваме да разбираме онова, което дотогава е било скрито от нас.
А псалом на песен има тогава, когато, след като чрез съзерцанието и познанието ни се е изяснило нещо от скритите нравствени истини, пристъпваме към действието, като вече разбираме и какво трябва да вършим, и кога трябва да го вършим, и по какъв начин трябва да го вършим.
Вероятно именно поради това в най-ранните надписания никъде не се срещат самостоятелни „песни“, а само „псалом“ или „псалми“. Защото светият човек не започва от съзерцанието, а най-напред, като повярва с проста и православна вяра, се отдава на делата, които трябва да извършва.
Затова към края има много „песни“, а там, където са „възкачванията“, никъде няма „псалом“ – нито самостоятелно, нито съчетан с друго название, – а всичко са само „песни“. Защото във възхожданията светиите няма да бъдат заети с нищо друго освен единствено със съзерцание.
Това нека бъде казано като общо въведение, следващо значенията, предадени в превода на Седемдесетте.
Раздел 8
А понеже откриваме у Седемдесетте, у Теодотион и у Симах, че в средата на немалко псалми стои думата διάψαλμα („диапсалма“), предположихме, че онези, които са я поставили, вероятно са искали чрез нея да отбележат промяна в ритъма, мелодията или отделна част на песнопението на съответните места. При Акила обаче тази дума не се среща, нито пък я има в еврейския текст; вместо διάψαλμα там стои „винаги“.
Източник: Catholica in Psalmos