Първото съборно послание на апостол Петър – автор, цел и време на написване

Авторство на посланието Принадлежността на това съборно послание именно на първовърховния апостол Петър, макар и понякога оспорвана в по-ново време от западни библеисти, се потвърждава преди всичко не само от посочването във второто Съборно послание на същия δпостол (2 Петр. 3:1), но и от единодушното свидетелство на раннохристиянското предание, датиращо още от апостолската епоха, както и от вътрешните белези, съдържащи се в самото съдържание на посланието. Що се отнася до свидетелствата на преданието, заслужава внимание фактът, че още св. Поликарп Смирненски, апостолски мъж и ученик на апостол Йоан Богослов, в своето послание до филипяните, както свидетелства Евсевий Кесарийски (Църковна история IV, 14), „привежда някои свидетелства от първото послание на Петър“, и това напълно се потвърждава чрез

Към статията →

За съборното послание на апостол Яков

Кой е авторът на посланието Авторът на първото, според каноническия ред, Съборно послание, не нарича себе си апостол в приветствието (Иак. 1:1), а смирено се именува: „Иаков, слуга на Бога и на Господа Иисуса Христа“. Това мълчание относно апостолския сан на писателя, който се обръща в посланието си към „дванадесетте колена, намиращи се в разсеяние“, не само че не отрича неговото апостолско достойнство, но и свидетелства за големия и неоспорим авторитет, който той е имал както сред юдео-християните, така и сред юдеите като цяло. Да имаш съзнанието че си раб Божи и Христов е повече от всяка похвала и именно тази нагласа отличава истинските Христови апостоли от хората, които незаконно присвоявали апостолския авторитет. Това води до предположението, че Иаков, авторът на посланието, е бил Христов апостол, един от

Към статията →

Догматиката като тълкуване на Библията

Проблемът за херменевтиката е от решаващо значение не само за догматите, но и за самата Библия. Бих казал, че по същество става дума за един и същ проблем. Точно както Библията е мъртва буква без тълкуване, така и догматите се вкаменяват и се превръщат в музейни, археологически обекти, които ние само съхраняваме и описваме, ако не пристъпим към тяхното тълкуване. Може да се каже, че догматите всъщност са тълкуване на Библията. Тълкуването на догматите или на Библията се състои от две части: (more…)

Към статията →

Мойсеевият закон в четирите евангелия

Проповедта на планината, евангелието от Матей и редица откъси от другите евангелия показват, че Иисус се позовава на Мойсеевия закон и неговите заповеди и поправя неговите погрешни тълкувания от страна на книжниците и фарисеите. Така например в Евангелието на Матей (Мат. 8:4), след като излекува прокажения човек (Мат. 8:2), Иисус го съветва да принесе дар на свещеника, за да може той да удостовери, както предвижда Мойсеевият закон, че е излекуван от болестта си. С този съвет Христос показва, че уважава Закона и го спазва, доколкото той не противоречи на собственото Му по-висше учение.[1] Същата случка припомня и евангелист Марк (Марк 11:43). Доста често в евангелията срещаме реакцията на фарисеите срещу чудодейните изцеления на Христос, когато те са извършени в съботния ден - ден, установен от Закона като почивен, т.е.

Към статията →

Свободата на научно-богословските изследвания и църковният авторитет

Въпросът за свободата и свързаността намира своето жизнено значение не в мнимата невъзможност да се съчетаят свободата и догмата. Напротив, според думите на апостола: „Познаваме чрез вяра“ (Евр. 11:3), вярата е светлината, която осветява мрака на невежеството и пътя към познанието. Възможността за конфликт се крие не тук, не във вътрешното самосъзнание на познаващия, а във външното въплъщение, което съдържанието на догматичната вяра намира в авторитета на Църквата, която защитава тази вяра. Този авторитет, приемайки външни, юридически форми, се явява пред богословското изследване като външен авторитет, пораждащ външен закон, дисциплина и санкции. Законите и дисциплината на Църквата вече включват в себе си несъвършенствата на човешката природа и се практикуват, макар и от упълномощени от Църквата лица, все пак

Към статията →

Тълкуването на Свещеното Писание

Свещеното Писание е написано от боговдъхновени хора, което означава, че тълкуването му се нуждае от особено внимание, тъй като за да го тълкува, човек трябва да има същия опит като пророците и апостолите. Такъв е случаят във всички науки, където например, само медикът може да разбере научните изследвания на лекаря. Някои, за да тълкуват Свещеното Писание, изучават думите в техния древен оригинал. Но думите, използвани от боговидците, принадлежат на обкръжаващия ги свят, така че тълкувателят, който използва този метод, няма да може да разбере "духа" на Свещеното Писание. "Колкото повече изследват, толкова повече католическите и протестантските богослови се убеждават, че почти цялата лексика на Стария Завет се намира в околния свят. Тоест, дори еврейският език, и това вече е доказано от съвременната наука за

Към статията →

Връзката между Свещеното Писание и Откровението на Бога

Много християни, повлияни от протестантството, понякога наричат Библията "Божието слово", "божествено откровение", "източник на вярата" и т.н. Следващият откъс от книгата "Откровение Божие", с обширни цитати от най-големите съвременни богослови на Православната църква, както и от светци, дава православния възглед както за Библията, така и за Божественото откровение. Когато казваме Библия, имаме предвид текстовете на Стария и Новия Завет, написани от пророците, евангелистите и апостолите. Както е известно, създаването на новозаветния канон, който ни вълнува особено много, има дълга история. Новозаветните текстове са периодично написани, по различно време и с определена цел. Евангелието от Йоан е било предназначено за съвършените християни, кръстените, докато другите три Евангелия са били предназначени

Към статията →

Една православна перспектива към ролята на св. отци в тълкуването на Писанието

Православното богословие често се отъждествява с богословието на отците на Църквата, особено на гръкоезичните отци на Църквата от първото хилядолетие. Това обаче е погрешно схващане, което може да се наблюдава не само в неправославни среди, но дори и сред православните християни.[1] Преди да разгледаме как отците на Църквата са подхождали към Библията и как техните текстове могат да допринесат за нашите библейски подходи днес, искаме да изясним връзката между православното богословие и богословието на отците на Църквата и, разбира се, да определим какво изобщо се разбира под термина "отци на Църквата". Православното богословие и отците на Църквата Православното богословие е богословието на Православната църква. От богословска гледна точка е неправилно Православната църква да се разделя на отделни

Към статията →

Борец за народна Библия

През тази година се навършват 120 години от смъртта на професор Александър Лопухин (4 септември 1904 г.). Но кой е Александър Лопухин? Син на многодетен провинциален свещеник, късно проявил се вундеркинд, който постъпва в Духовната академия на 22-годишна възраст и девет години по-късно вече оглавява катедра в нея? Неуморен и успешен редактор на „Църковен вестник“ и „Христианское чтение“? Блестящ църковен публицист? Всичко това е вярно, но преди всичко Лопухин е бил изключителен тълкувател на Свещеното писание, а основният му принос към руската култура е „Тълковната Библия“ - уникален и в някои отношения все още ненадминат шедьовър на екзегетиката (науката за тълкуване на Библията). Съвременниците с право отнасяли към Александър Павлович Лопухин думите на блажени Йероним за Ориген: „Той е успял да напише

Към статията →

Произход и канон на новозаветните свещени книги

Въпросите относно произхода и канона на новозаветните свещени книги имат особено важно значение в областта на Свещеното Писание на Новия Завет. Поради това си значение те се изследват усилено и обстойно от учените още от първите времена на християнството и до сегашно време. Създала се е огромна литература върху тях. Гръцката дума канон произхожда от думата ὁ κανών -όνος произхожда от думата ἡ κάννη (тръстика), която има не гръцки, а семитски произход. Думата канон има многобройни и разнообразни значения, които могат да бъдат разпределени в следните четири групи: първо – прът, линия, инструмент за определяне на прави линии при дърводелството и зидарството; второ – правило (regula), образец, пример; трето – плоча или дъска с надпис, таблица, списък, каталог, сборник; и четвърто – дял, данък (граждански или

Към статията →

Новозаветни изследвания