Добре известно е, че равинската литература е значително по-късна от Новия Завет. Редактирането на танайската литература се извършва приблизително 150 години след времето на Павел и периода, когато са съставени Евангелията, а и преобладаващото мнозинство от танаите са значително по-късни от Павел. Аморайската литература е редактирана не по-рано от 350–400 години след това, а по-късните съчинения са оформени векове по-късно. Ако традициите, запазени в Евангелията, действително възхождат към периода на Втория храм, хронологичната дистанция се увеличава с още няколко десетилетия.
Следва ли от това, че равинската литература не трябва да се използва при изследването на Евангелията? Μὴ γένοιτο – в никакъв случай! Не може да има съмнение относно изключително голямото значение на равинската литература за разбирането
Към статията →
