Светоотечески тълкувания

За самарянката

Беседа 19-та. За самарянката. И за това, че трябва да презираме настоящите (временни) неща. През целия този период, който преминаваме сега, обхващащ петдесет дни, празнуваме възкресението на нашия Господ, Бог и Спасител Иисус Христос от мъртвите, като с това удължаване показваме превъзходството му над другите празници. Макар че, разбира се, този период от дни включва и годишния спомен за възвръщането на небесата (бел. пр.: Възнесение), но и този празник показва разликата между възкръсналия Господ и онези хора, които са били възкресени през различни времена. Всъщност всички, които са възкръснали от мъртвите, са били възкресени от други, и след като отново са умрели, са се върнали на земята. А Христос, след като възкръсна от мъртвите, вече изобщо не е подвластен на смъртта. Защото само Той, след като възкреси Себе Си
Към статията →

За мироносиците и богоносното погребение на Господа

Владиката Христос, Единородният Син Божи, по Своя собствена воля, без да бъде заставен от някого, възлезе на Кръста и, разпрострял ръце, възстанови правдата за цялото творение. Така, чрез страданието, на което подложи тялото Си, победи всички невидими и зли сили. Той пожела да вкуси с пречистата Си плът тридневна смърт заради цялата природа, за да дари чрез нея на умъртвеното човешко естество безсмъртие. И наистина, след като наведе светата Си глава, Той заповяда на смъртта – като на слуга – да се приближи към плътта Му. Смъртта незабавно дойде като слуга, подчинявайки се на господската заповед, и задържа тялото, което ѝ бе разрешено да вземе. А когато това тяло, страшно за Херувимите и ужасно за Серафимите, бе задържано от смъртта, по волята на Владиката на това тяло, душата на Спасителя се спусна, за да
Към статията →

Защо, след като Адам съгреши и прие като наказание смъртта, синът му умира преди него?

Въпрос 11. Защо, след като Адам съгреши и прие като наказание смъртта, синът му, който дори не бе съгрешил, умира преди него? (Бит. 3:19; 4:8) Най-дълбокото и възвишено обяснение по този въпрос би могло да се потопи в бездната на божествените съдби (Пс. 35:7), оставяйки човешките разсъждения настрана. Но все пак, от това, което ни е достъпно, Адам наистина получи своето наказание, но синът му умира преди него, за да може виновният, виждайки със собствените си очи колко тежка и болезнена е смъртта, по-ясно да осъзнае тежестта на греха. И така, обзет от страх и тревога, чрез покаяние и скръб за дръзновението си, да омекоти наказанието. (more…)
Към статията →

Как да разбираме думите, че родените от Бога не вършат грях, когато виждаме, че и кръстените грешат

Въпрос 8. Как да разбираме думите, че децата на Бога не вършат грях (1 Йоан. 3:9), а Писанието казва, че това са онези, които са се родили отново чрез кръщението и Духа. И въпреки това виждаме мнозина, които стават Божии чада чрез кръщението, а при все това вършат грях? Ако стават Божии деца онези, които са се родили чрез кръщението и Духа, и ако, както възкликва божественият Йоан, Божиите чеда не съгрешават, тогава ти питаш и се чудиш: как така, след толкова велик дар на банята на възраждането, с който сме се удостоили, отново прибягваме към греха? Но преди да изгладим тези на пръв поглед противоречиви думи, трябва да разгледаме самото апостолско изказване: как човекът, който е станал съвършено Божие дете, не може да върши грях. (more…)
Към статията →

Ако Бог си е починал от всички Свои дела на седмия ден, как тогава Спасителят казва: „Моят Отец досега работи, и Аз работя“

Въпрос 2. Ако Бог си е починал от всички Свои дела на седмия ден (Бит. 2:2), как тогава Спасителят, Словото на Отца, казва: „Моят Отец работи досега, и Аз работя“ (Йоан 5:17)? У Твореца виждаме четири вида дела. Първото дело е първоначалното сътворение и създаването на всички същества, и в този смисъл е казано: „И на седмия ден Бог си почина от всичките Си дела“ (Бит. 2:2). Тоест, след като Творецът завършил и осъществил естеството на всички същества за седем дни, оттам нататък вече не създавал нищо ново. Второто дело е поддържането и съхраняването на онова, което веднъж е било сътворено – от онзи момент насетне. Това дело по никакъв начин не допуска нито един вид да изчезне напълно и да се върне в небитие. Тази дейност и съхранение се наричат провидение и попечение от страна на Бога. И истинното Слово знае, че в тази Си
Към статията →

Тълкуване на молитвата “Отче наш”

Светите апостоли помолиха Христос: „Господи, научи ни да се молим, както Йоан научи своите ученици“ (Лука 11:1). Тогава Господ им предаде Господнята молитва (Мат. 6:9-13). Отче наш Първата дума – колко е сладка! Досега не смеехме да вдигнем поглед към небето. Навеждахме очи към земята и изведнъж приехме благодатта на Христос, и всички наши грехове бяха простени. От лукави слуги, каквито бяхме, станахме добри „синове“. Но да не се гордеем със собствените си усилия, а с благодатта на Христос. „По благодат сте спасени“ – казва апостол Павел (Ефес. 2:5). Да изповядаме благодатта не е самохвалство, не е надменност, а вяра. Да възвестяваме това, което сме получили, не е гордост, а преданост. Нека вдигнем очи към Отца, Който ни възроди чрез умиването на Кръщението, към Отца, Който ни „изкупи“ чрез Своя Син, и да кажем: „Отче
Към статията →

Притчата за неправедния управител

Слово на Астерий, епископ Амасийски за притчата на Лука за неправедния управител (Лука 16:1-13) Много пъти, беседвайки с вас, съм казвал, че една измамна и лъжлива представа, която е обзела хората, умножава греховете и намалява добродетелите, които всеки от нас е длъжен да упражнява в своя живот. Тази представа е именно това – да смятаме, че всичко, което притежаваме и ползваме в този живот, го имаме като собствени господари и владетели. И поради тази заблуда ние ревностно се борим за тях, воюваме, съдим се и се привързваме към тях като към някакви изключителни притежания. Но истината не е такава, а напротив – тя е напълно противоположна. Всичко, което сме получили, не е наше; ние също не сме истинските господари и владетели на този живот, сякаш сме в собствен дом, а сме по-скоро пришълци, чужденци и преселници, които
Към статията →

Слово за пришествието на Господа, за края на света и за пришествието на Антихриста

Как аз, най-незначителният и грешен Ефрем, изпълнен с прегрешения, ще мога да изразя онова, което е над силите ми? Но понеже Спасителят по Своята милост научи на мъдрост неграмотните и чрез тях просвети всички вярващи по земята, Той и нашия език обилно ще просветли за полза и назидание – и за мене, който говоря, и за всички слушатели. Ще говоря с болка и ще изрека със стенание за свършека на настоящия свят и за най-безсрамния и страшен Дракон, който предстои да смути цялата земя под небето, да всее страх, малодушие и ужасно неверие в сърцата на хората, да върши чудеса, знамения и страшни знаци, така че, ако е възможно, да заблуди и избраните (Мат. 24:24), и всички да измами чрез лъжливи знамения и привидни чудеса, които ще прави. (more…)
Към статията →

Притчата за митаря и фарисея

Притчата за митаря и фарисея (Лука 11:10-14) е нещо като упражнение и подготовка за онези, които искат да се доближат до свещеното смирение, съдържащо се във всички добродетели, на които наистина се основава Царството Небесно, и да се въздържат от богопротивното високомерие, което отклонява човека от всяка добродетел. Кой тогава не би пожелал да подражава на митаря в неговото завръщане и покаяние и не би се отвърнал от гордостта на фарисея, след като смирението е свързано с Христос, а надменността – с горделивия демон? Без съмнение гордостта е тази, която е направила първия от ангелите, наречен още Луцифер, дявол. Именно тя изгонва от рая родоначалника Адам. „Свали силните от престолите им и въздигна смирените“ (Лука 1:52). „Бог се противи на горделиви, а на смирени дава благодат“ (Яков 4:6). Тя осъди фараона: „Рече
Към статията →

За хананейката

Ето че имаше бедствие, което стана причина за голяма радост, и скръб, която породи веселие, и тъга, която доведе до изобилна радост. Защото там, където присъства Иисус, дори плачът се превръща в наслада, а риданието и жалбите се променят в радост. Това се потвърждава с думите на хананейката, която с вик се обръща към Него, и чиято история до ден днешен се представя с удивление в евангелските писания, а нейният вик се съхранява записан като върху стълб, за да не изтрие времето тази памет; защото плодът на вярата е по-силен от него. „И като излезе оттам Иисус“, казва се, „отиде в страните Тирска и Сидонска.“ (Мат. 15:21). Бог е навсякъде и никое място не е дръзнало да Го ограничи. И понеже е по природа невидим, Той потвърждава присъствието Си за онези, които Го виждаха, като се облече в храма, който прие заради нас (вж. 1 Кор.
Към статията →