Старозаветни изследвания

Страх и наказание

Страхът и наказанието нямат място във вярата на християните Вината се свързва тясно с първородния грях и с всеки друг грях след него. Въпреки това, основната отправна точка е т. нар. падение на прародителите. Независимо от общото становище на западното богословие – започвайки от Августин, което утвърждава наследствената вина за първородния грях (позиция, която, както вече видяхме, Православната църква не споделя, тъй като разбира последствията от първородния грях като болест на човешката природа), за съжаление в „християнски“ и дори богословски среди както на Запад, така и на Изток, съществува научно неправилното мнение (тъй като изобщо не отговаря на реалното описание и тълкуване според действащото учение), че богословието обяснява греха, за който става дума в книга Битие, като „сексуален акт“. Това
Към статията →

Осмият ден – образ на бъдещия век

Досега разгледахме седмичния празничен кръг, тоест смисъла на дните от всяка седмица и видяхме какво празнуваме във всеки ден от седмицата, постоянно, с изключение на празниците на Христос, на Пресвета Богородица и на светците. Многократно подчертахме, че седмицата се състои от седем дни, като първият ден за нас, християните, е неделята, „първият ден на седмицата“, а последният ден е съботата – седмият ден на седмицата. Обаче, в текстовете на Светото Писание и на Отците на Църквата неделята се нарича както първи ден – „първият ден от седмицата“, така и осми ден, тъй като е първият ден от седмицата и също така денят след съботата – седмия ден. Така тя се нарича и първи, и осми ден. В книгата Левит е написано, че Бог казал на Мойсей да предаде на израилтяните относно празника Разпъване на шатрите, че този
Към статията →

Символика на числата в Свещеното Писание

Когато срещаме числови означения в свещените книги, най-напред трябва да установим дали са били предадени правилно. Понеже в древността числата се изписвали с букви, текстът лесно можел да бъде изопачен или осакатен. Така например във 2 Царства (4 Царе) 24:13 някои четат Ζ (=7), докато в паралелния текст 1 Пар. 21:12 фигурира γ (=3). След като се потвърди автентичността на текста, трябва също да се запитаме дали, според намерението на автора, даденото число е било възприето със своята буквална числова стойност, като приблизителна стойност, или по-скоро със символично значение. Наистина, сигурно е, че древните семитски култури са проявявали малък интерес към математическата точност, така както я разбира нашата съвременна култура. Обратно, те са наблягали на символичната и условната употреба на числата. I. Подходи и
Към статията →

Езикът на Стария Завет

Езиците, на които са написани книгите на Стария Завет, са еврейският, арамейският и гръцкият. Еврейският език е този, на който е написана по-голямата част от книгите на Стария Завет. Става дума за древния или библейски еврейски (иврит), който се различава както от по-късния арамейски език, наложил се в Палестина от VI в. пр.Хр. насетне (наричан постбиблейски), така и от съвременния говорим език в държавата Израел, познат като ново-еврейски. Този древен език принадлежи към северозападния дял, по-точно към ханаанитската група на семитските езици. Поради това той е родствен с арабския и вавилонския език и значително се различава от европейските езици.  Семитските езици[1] в древността са били разпространени от Месопотамия до източното Средиземноморие и от Армения до южните части на Арабския полуостров, както и на
Към статията →

Боговидението в Стария Завет

Следващият въпрос е: Как виждаха боговидците Бога в Стария Завет? Може би ще ми кажете, че това са схоластични въпроси. Не, не са схоластични. Философите-схоласти се опитвали да дадат тълкувание на тези въпроси, но го правели чрез философията и логиката. А ние не тълкуваме събитията посредством своята логика. Разбира се, използваме разума, за да ги опишем и външно да ги осмислим, но опитът не се случва чрез логиката. Следователно, тук става дума за различен херменевтичен подход към тези теми. И така, как в епохата на Стария Завет тези хора виждаха Бога в слава, в светлина? (more…)
Към статията →

Богословието на Стария Завет

а) Свещена история Когато говорим общо за история, имаме предвид различните събития, които са се случили във времето и пространството и които определят бъдещето на народите, нациите и хората на историческо ниво и в процеса на ставане. Обаче, отвъд тази история, която се определя от различните събития или харизматичните личности, съществува и свещената история, която се формира от Пророците в Стария и Новия Завет — тези, които са приели Божието откровение и са го предали на хората, с резултат да влияят дори върху историческия живот на човека. Мойсей, например, се възкачи на Синай, видя безплътния Логос, прие Неговия закон и този закон впоследствие стана водещ за израилския народ. Така, отвъд развитието на историческия живот — общата история — съществува и свещената история, която показва начина, по който
Към статията →

Източници на самообожествяването на човека

Болестта на Адам  - въображаемото самообожествяване Първосъздаденият Адам реши да наруши Божията заповед и самостоятелно да постигне обожение тук и сега. Той повярва на бесовското обещание, че ако вкуси от забранения плод на дървото за познаване на доброто и злото, веднага ще стане като Бог: „и вие ще бъдете като богове“ (Бит. 3:5). Бог беше предопределил Адам да придобие Божественото битие „по подобие“ на по-късен етап. За да може обожението по благодат да стане личен опит на Адам, той трябваше да се потруди и да положи големи усилия. Но, подведен от дявола, Адам си помисли, че може да съкрати времето за постигане на този опит и да постигне целта веднага. Затова той реши да не се подчини на Бога, въпреки че Бог го беше предупредил: „В деня, в който вкусиш от дървото за познаване на доброто и злото, непременно ще
Към статията →

Четейки Писанието

Със сигурност има много начини за четене на Писанието, както и много спорове по темата, както на общо ниво, така и в академичните среди. Но съществува една особеност в четенето на Писанието, която е абсолютно основополагаща за християнската традиция - от първоначалното възвестяване на благата вест до символите на вярата, провъзгласени на Съборите. Това е толкова важно, че Павел го повтаря два пъти в едно и също изречение: „Защото най-напред ви научих на това, което и сам приех, че Христос умря за греховете ни според Писанията, и че беше погребан, и че възкръсна на третия ден според Писанията“ (1 Кор. 15:3-4). Писанието тук е онова, което (донякъде подвеждащо) наричаме Стар Завет. И като се позовава на Писанието, Никейският символ на вярата също потвърждава, че Христос е умрял и възкръснал „според Писанията“. Именно
Към статията →

Уроците на търпение в Стария Завет

И още един много важен урок ни очаква в първите страници на библейската история. Библейският разказ за сътворението на света за шест дни описва преди всичко библейския Бог, и то по един много важен начин: оказва се, че Той е Бог на търпението. Бог умее да търпи несъвършенствата на света. Фактът, че земята в първия ден се оказва „безвидна и празна“, не се използва от Бога като оправдание да унищожи привидно неуспешния първи творчески акт. Шумерският бог Апсу искал да унищожи първата си рожба. Според Хезиод също „децата, родени от Гея-Земята и Уран-Небето, били ужасни и станали омразни на баща си от пръв поглед“ (Хезиод. Теогония. 155). Но макар че библейският Бог не създава света в един миг едновременно съвършен и изпълнен с благодарни създания, Той е доволен от такъв несъвършен свят: И видя Бог, че беше добро (Бит. 1:12).
Към статията →

Първосвещеникът и книжникът – старозаветни институции

Не съм първият опитал се да събере образите на първосвещеникa и книжникa в една творба, но не съм го заимствал от речитативa на  Коледната оратория на Йохан Себастиян Бах: „Und liess versammeln alle Hohepriester und Schriftgelehrten“. Просто ми допадна метафората съотнесена към честваните юбиляри о. професор Шиваров и проф. Вълчанов. Пък и как да е иначе, като единият от тях е поставил върху корицата на своя Lebenswerk „Библейска археология” изображението на първосвещеника, а вторият изповядва като свой житейски принцип: „Колко обичам Твоя закон! Цял ден размислям за него” (Пс. 118:97)[1]. В родната библеистика за института на старозаветното свещенство и обществото на книжниците е писано. В курса си Библейска археология о. професор Шиваров отделя два параграфа, съответно на първосвещеника и на книжниците и тяхната дейност[2], а в изследванията
Към статията →