С този стих започва нова реч, която не е свързана с предишната чрез никакви преходни частици (οὖν, δέ, ἀλλά). Ако принадлежеше на обикновен оратор, бихме могли да кажем, че след поздравите, отправени към слушателите, сега той пристъпва към излагане на същността, тоест на новия – новозаветния – закон. Този закон бил нов, защото народът не бил чувал нищо подобно досега. На слушателите на Христос може да им се е сторило, че като преподава нови закони, Той напълно отменя старите. Възможно е също така предишните поучения на Христос, преди Проповедта на планината, които са ни известни само отчасти, най-вече от Евангелието на Йоан, също да са изглеждали нови в сравнение със старозаветното законодателство. Сега Спасителят подлага на критика това мнение на слушателите Си. Той казва, че не отменя стария закон, нито пък иска да го унищожи или наруши (καταλῦσαι). Той поставя Своите нови закони във вътрешна връзка с предишните. Това е добре изразено от самия Спасител на друго място, в притчата за семето: „първом злак, после клас, след туй пълно зърно в класа“ (Марк 4:28).
Старият Завет е първата стъпка във великия път на откровение и изкупление, който достига своя завършек в Христос. Още преди това Христос се позовава на старозаветния закон, когато отхвърля изкушението. Сега Той сякаш потвърждава онова, което е казал преди. Изпълнението на старозаветния закон чрез новия закон е велик исторически процес. Старият завет е бил като празен, ненапълнен съд, или с други думи, той е бил само форма без вътрешно съдържание. Христос запълва този съд, придава на формата вътрешно съдържание и смисъл. Иисус Христос напълнил или изпълнил изцяло старозаветния закон със Своята личност, със Своя живот, със Своето учение, в което обяснил абсолютните истини на религията и универсалните принципи на морала. В това изпълнение всичко, което е имало трайна стойност и значение в старозаветната религия, е останало непокътнато. Но самият процес на изпълнение предполагал премахването на самата старозаветна религия. Тя вече не можела да продължи съществуването си независимо от Новия Завет. Само заедно с него и в неговата светлина нито една черта или йота от Стария Завет не отминава и няма да отмине до края на света. При обяснението на израза “закон и пророци” е достатъчно да кажем, че той се отнася до цялото Свещено писание на Стария Завет, което се нарича така: „тора“ (закон) и „невим“ (пророци), като тук се добавят и „кетувим“, или агиографи. Тъй като псалмите са били първата книга на агиографите, последните също са били наричани с общото име “псалми” (срв. Лука 24:44; Деян. 24:14). Ако Христос е говорил тук само за закона и не е споменал за пророците, дори и тогава под думата „закон“ би могло да се разбира цялото старозаветно Писание (срв. 1 Кор. 14:21).
Следователно възражението, че споменаването на пророците тук е неуместно, тъй като Спасителят не казва нищо повече за тях, не е основателно. Не е убедително и другото възражение, че сякаш Матей само е вложил тези думи в устата на Исиус Христос, понеже се появили “лъжепророци”, които се опитвали да отхвърлят старозаветния закон като цяло и в отделни части, позовавайки се при това на думите на Христос, които изопачавали за тази цел.
За еретика Маркион например е известно, че е променил израза на стих 17 така: “Защо мислите, че Аз дойдох да изпълня закона и пророците? Аз дойдох да наруша, а не да изпълня” (τί δοκεῖτε; ὅτι ἦλθον πληρῶσαι τὸν νόμον ἢ τοὺς προφήτας; ἦλθον καταλῦσαι, ἀλλ´ οὐ πληρῶσαι). Но тези думи, едно от най-старите еретически позовавания на въпросния стих, само показват, че не Матей е вложил думите от стих 17 в устата на Иисус Христос за защита от еретиците, а че еретиците са заимствали думите на Матей за свои цели и са ги изопачили.