Думите, цитирани от евангелиста, не се срещат в пророк Йеремия. Те се намират в Захария (Зах. 11:12 – 13). Предложени са много предположения, за да се обясни защо името на Йеремия е поставено тук вместо това на Захария. Смятало се е, че това е просто грешка на евангелиста; че цитатът е взет от някакво тайно съчинение на Йеремия, където изречението е било написано точно както при евангелиста (esse aliquam secretam Ieremiae scripturam in qua scribitur – Ориген). Йероним прочел в някаква еврейска книга, донесена му от евреин, принадлежащ към сектата на назаряните, че написаното тук се намира дума по дума (ad verbum) в един апокриф на Йеремия. Но независимо от това свидетелство, на Йероним му се струва, че текстът е взет по-скоро от книгата на Захария.
С това мнение на блажени Йероним се съгласява и Евтимий Зигавин, който казва: “Това не е написано в четената книга на Йеремия. Така, разбира се (λοιπὸν οὖν), е разказано в неговите апокрифи (ἐν τῇ ἀποκρύφῳ αὐτοῦ ἱστόρηται)”. Думата λοιπόν показва, че Зигавин не е имал точни сведения за този случай. Думата Ἱερεμίου е смятана за неавтентична, като се посочва подобна неточност в речта на Стефан (Деян. 7:4, 16) и на Марк (Марк. 2:26). Доказвали са, че името на Йеремия е първото в Книгата на пророците и затова и Книгата на Захария е наречена с неговото име; че глави 9 – 11 от Захария са написани много по – рано от времето на Захария (въз основа на вътрешни признаци) и преди Вавилонския плен и че думите, изречени от Йеремия, са поместени в Книгата на Захария, защото са предадени устно преди времето на Захария и са включени в неговата книга; че пророчеството на Захария в основните си части е повторение на пророчеството на Йеремия (Йер. 18:19) и затова Матей, говорейки за Йеремия, указва на първоначалния автор на пророчеството. Други допускат, че тук не става дума за грешка на евангелиста, а за обикновена грешка на преписвачите, които са заменили името на Йеремия със Захария поради сходството на тези имена (в съкращението Ζριου и Ἱριου, т.е. Захария и Йеремия). Изразът на евангелиста е преведен така: “тогава се изпълни онова, което беше казано чрез Йеремия и пророка”.
Най-простото обяснение е, че мисълта на евангелиста е съсредоточена върху покупката на грънчаревата земя. Тъй като тази земя се споменава само при пророк Йеремия, евангелистът е поставил неговото име в заглавието на цитата си и е взел от думите на Захария само “тридесет сребърника”, като е променил останалите изрази на Захария така, че те са напълно неразпознаваеми в цитата на евангелиста. Това обяснява защо думите на Захария: “И рече ми Господ: хвърли ги в църковната каса, – висока цена, за каквато те Ме оцениха! И взех аз трийсетте сребърника и ги хвърлих в дома Господен (в руския синодален превод, и в бълг., “за грънчаря.”)” (Зах. 11:13), чрез лека промяна на еврейските букви са променени от евангелиста в “грънчаревата земя” (εἰς τὸν ἀγρὸν τοῦ κεραμέως).
“взеха” – Ἔλαβον при Матей може да се преведе като “аз взех” и “те взеха”. В превода на “Седемдесетте на Зах. 11:13 е другояче, в първо лице единствено число: “Аз взех”. Правилният превод е “те взеха”.
“Цената на Оценения” – magna vis verborum. В превода на Седемдесетте няма тези думи на посоченото място в Захария. На еврейски език речта е иронична, което се превежда: “отличната цена, на която Ме оцениха!” Ἀπὸ υἱῶν Ἰσραήλλ трябва да се свърже с ἐτιμήσαντο, а не с ἔλαβον и τοῦ τετιμημένου.